Читать «Лицето» онлайн - страница 279

Той избра последната.

Ако разговорът беше като онзи, който той беше слушал почти половин час предишната вечер, една отворена линия, по която се носи съскане и пращене и едва доловим глас, едва ли не въображаем и напълно неразбираем, на тази апаратура щеше да се чуе по-добре. Компютъризираният звуков анализатор филтрираше смущенията, разпознаваше звуците, отговарящи на профила на речта, изчистваше и усилваше тази реч и накрая премахваше паузите, за да съкрати разговора до същината му, преди да го запази.

Петдесет и шестото обаждане звучеше като зов от голямо разстояние, през пропаст. Крехкият женски глас го накара да се наведе напред от страх да не го загуби. Въпреки това благодарение на компютърната обработка той чуваше всяка дума, макар че казаното го озадачи.

Гласът беше на Хана.

Глава 85

Корки Лапута слушаше наум „Валкюра“ на Вагнер в онази част, която пресъздава бягството на валкюрите.

През ситния дъжд и мъглата, през безветрения Бел Еър минидирижабълът на лудия Куиг се носеше също така плавно, както един сън преминава в друг.

Свистенето и съскането на дъжда изцяло прикриваха шума от захранваните с батерии пропелери, така че се създаваше впечатлението, че Корки и нацупеният му пилот пътуват в пълна тишина. Нито слънцето, нито луната не можеха да се похвалят с по-тих възход и преход по небето.

Закачена отдолу под кораба, откритата пътническа гондола приличаше на гребна лодка, само дето носът и кърмата й бяха заоблени. На двете пейки имаше място за сядане за четирима.

Обърнат с лице напред, Тротър седеше зад руля на пейката от страната на кърмата. Намираше се непосредствено пред двигателя, захранването с хелий, и пулта за управление.

Отначало Корки седеше с лице срещу Тротър и гледаше към изминатия от тях път. После се обърна напред и започна често да се навежда извън гондолата ту на едната страна, ту на другата, търсейки ориентири през мъглата.

Върховете на дърветата се виждаха само на няколко стъпки под тях. Без да хвърлят дори и най-слаба сянка заради облаците, които закриваха луната и звездите, те се придвижваха толкова потайно и почти без да раздвижват въздуха, че дори птиците, криещи се по най-високите клони от дъжда, не се разлетяха от страх.

Този богат квартал бе построен сред гора от дъбове, фикуси и вечнозелени видове, като коледно дърво, будистки бор, розов пипер. По-точно казано, гората бе пренесена, за да облече тези хълмове, долчинки и каньони, които в миналото са били полубезплодни пасбища, покрити с дива трева, и неприветливи клисури, обрасли с храсталаци.

За да минат незабелязано над нищо неподозиращия Бел Еър, те трябваше да летят възможно най-ниско в рамките на разумното. Повечето улици из този хълмист район се виеха като серпентини и бяха доста тесни, с огромни дървета от двете страни, които често образуваха тунели и ограничаваха гледката към небето. Стига да не минаваха често над улици и да се възползваха максимално от огромните корони на дърветата, които биха скрили дирижабъла от всички, с изключение единствено на намиращите се точно под него, те биха могли да се промъкнат чак до Палацо Роспо и обратно, без да бъдат забелязани, тъй като жителите в района едва ли биха се разхождали навън и биха се вглеждат в небето в това лошо време.