Читать «Лицето» онлайн - страница 276

За нападението на Палацо Роспо бе нужен високо маневрен балон, който да може да преодолява поне лек вятър. Също така бе важно той да може да се издигне без свирепия рев на пропановия двигател, който неизменно разлайва кучетата в радиус от половин километър. Освен това той трябваше да може да се спусне плавно, както гълъбица се спуска от облака към беседката, макар и по-бавно, а също и да пърха тихо като колибри.

Тротър се наслаждаваше на удивлението и вълнението, предизвиквано сред другите въздухоплаватели от неговия изработен по поръчка летателен апарат, когато оставеше балона с горещ въздух вкъщи и вземеше дирижабъла вместо него. Макар че не бе разговорлив по природа и не го биваше в отношенията с хората, Тротър можеше да очаква да бъде центърът на вниманието с миниатюрния си въздушен кораб.

Корки подозираше, че в постоянно трескавото си състояние Тротър гледаше на дирижабъла и като на последно средство за бягство, в случай че дошла с преврат диктатура се опиташе по някаква причина да блокира пътищата за излизане и влизане в големите градове като Лос Анджелис и околностите им. Той вероятно си представяше как осуетява плановете на тоталитарния режим през нощта, когато лунният сърп предоставя достатъчно светлина за управление на кораба, но не и да го видят лесно, и се носи високо над блокираните пътища и концентрационните лагери на север към земеделските райони и подножието на планината Сиера, където можеше да кацне и да продължи пеша към едно от добре оборудваните си скривалища.

Тротър извика Корки от развалините на замъка.

— Готови сме да тръгнем след по-малко от пет минути.

Двамата помощници правеха последна проверка на системите и оборудването на кораба.

Те бяха наемни бандити, пласираха екстази заедно с Тротър. След като закараше Корки в Палацо Роспо и се върнеше в замъка с дирижабъла, където тези двамата щяха да го вържат с въжетата за камиона, Тротър щеше да ги убие.

— Не чух да се зареждат батериите.

— Заредихме ги, преди да дойдем тук.

— Щом се вдигнем във въздуха, не можем повече да използваме двигателя дори и за минута.

— Знам, знам. Колко пъти вече ми го повтаряш? Не ни трябва двигател за такъв кратък полет, при положение че няма вятър.

Пропелерите на дирижабъла, закачени на задната част на гондолата, обикновено се задвижваха от двигателя на косачка. Звукът от въртящите се перки беше слаб, но шумът от мотора правеше невъзможно пътуването да остане в тайна.

— Ако няма насрещен вятър, мога да изкарам на батерии два часа, ако не и повече. Но не ми харесва този дъжд.

— Вече съвсем намаля.

— Мълнии — рече Тротър. — При мисълта за мълнии ме присвива стомахът и би трябвало и с тебе да е така.

— Балонът е пълен с хелий, нали? — Корки посочи към трите празни газови бутилки, всяка с размерите на болничен контейнер за кислород. — В Хинденбург са използвали водород. Мислех, че хелият не експлодира.

— Не ме е страх от експлозия. Страх ме е да не ме удари мълния! Дори да не разкъса корпуса и да не го запали, тя може да ни опече в гондолата.