Читать «Лицето» онлайн - страница 13

Ако приятелката на Фреди беше получила второстепенна роля в Мълчанието на агнетата, Елфрик сега вероятно щеше да бъде Ханибал Манхайм.

Момчето предпочиташе да го наричат Фрик и никой, освен майка му, не настояваше да използва пълното му име. За добро или за зло тя не се появяваше често, за да го тормози. Според достоверните клюки Фреди не беше виждала Фрик повече от седемнайсет месеца. Дори кариерата на застаряващ модел можеше да бъде изнурителна.

— Къде да има магия? — попита Итън.

— В книгата, която остави.

— Има нещо като магия, но вероятно не е такава, каквато ти имаш предвид.

— В тази има лайняна камара магия. — Фрик показа евтино издание с дракони и магьосници на корицата.

— Отива ли на един умен и мъдър човек да държи такъв език?! — възкликна Итън.

— По дяволите, всичките приятели на баща ми от киното казват къде по-лоши думи от „лайняна камара“. И баща ми също.

— Не в твое присъствие.

— Наричаш баща ми лицемер ли? — килна глава настрани Фрик.

— Ако някога нарека баща ти такова нещо, ще си отрежа езика.

— Злият магьосник в тази книга ще го използва за своите отвари. Една от големите му трудности е да намери език от честен човек.

— Защо мислиш, че съм честен?

— Хайде стига! Ти имаш тройна лайняна камара честност.

— Какво ще правиш, ако госпожа Макбий те чуе да употребяваш подобни думи?

— Нея я няма тук.

— Няма ли я? — попита Итън с тон, който подсказваше, че той знае нещо за сегашното местонахождение на госпожа Макбий, което ще накара момчето да съжали, че не е било по-дискретно.

Фрик не можа да прикрие виновния израз, който се появи на лицето му, изправи се в креслото и огледа библиотеката.

Момчето беше дребно за възрастта си и слабо. Понякога, ако човек го видеше отдалеч да върви по някой от огромните коридори или да пресича някоя от стаите с мащаби, достойни да поемат крале и техните антуражи, то направо заприличваше на вейка.

— Мисля, че тя си има тайни проходи — прошепна Фрик. — Тунели в стените.

— Госпожа Макбий!

Момчето кимна.

— Ние живеем тук от шест години, но тя е тук от памтивека.

Госпожа Макбий и господин Макбий, и двамата към средата на петдесетте, бяха работили за предишния собственик на имението и бяха останали на служба при Лицето по негова молба.

— Трудно ми е да си представя госпожа Макбий да се промъква през стените — рече Итън. — Тя не е някой подъл злодей.

— Но ако беше — отвърна Фрик с надежда, — тук би станало много по-интересно.

За разлика от златните кичури на баща му, които при едно разтърсване на главата заставаха в идеален ред на място, кестенявата купа слама върху главата на Фрик беше постоянно разчорлена. В тази коса се заплитаха четките и се чупеха дори и най-твърдите гребени.

Възможно бе един ден, като порасне, Фрик да се разхубави, както подобаваше на произхода му, но засега той изглеждаше като обикновен десетгодишен малчуган.

— Защо не се занимаваш с уроците си?