Читать «Лицето» онлайн - страница 12

В центъра на тавана имаше купол с мозайка от цветно стъкло. Наситените й цветове — алено, смарагдово, охра, сапфирено — филтрираха толкова ефикасно дневната светлина, че дори и в много слънчев ден нямаше опасност за книгите да се повредят.

Чичото на Итън, Джо, който бе поемал бащинските функции от истинския му баща, когато последният бе прекалено пиян, за да ги изпълнява, работеше като превозвач с камион за една от районните пекарни. Той бе доставял хляб и сладкиши на супермаркетите и ресторантите по осем часа на ден, шест дни в седмицата. Почти без прекъсване Джо бе работил и като нощен портиер три дни в седмицата.

През петте си най-печеливши години, взети заедно, чичо Джо не бе събрал достатъчно, за да покрие цената на този купол от цветно стъкло.

Когато започна да получава полицейска заплата, Итън се бе почувствал богат. В сравнение с Джо той направо ринеше пари с лопата.

Целият му доход за шестнайсет години работа в полицията на Лос Анджелис нямаше да стигне да покрие цената само на това помещение.

„Трябваше да стана кинозвезда“ — каза си той на влизане в библиотеката, за да върне Лорд Джим на мястото му върху полицата, откъдето го беше взел.

Всеки том в колекцията беше подреден по азбучен ред по името на автора. Една трета от книгите бяха подвързани с кожа, останалите бяха нормални издания. Една значителна част се състоеше от редки и ценни екземпляри.

Лицето не беше прочел нито една от книгите.

Повече от две трети от тях бяха дошли с къщата. По нареждане на работодателя си един път в месеца госпожа Макбий купуваше най-нашумелите и одобрени от критиката новоизлезли романи и нехудожествена проза, които веднага се каталогизираха и слагаха в библиотеката.

Новите книги се придобиваха с единствената цел да бъдат изложени на показ. Те впечатляваха гостите, поканени за престой, на вечеря или с друга цел, с разностранните интелектуални интереси на Чанинг Манхайм.

Когато го запитваха за мнението му за някоя от книгите, Лицето успяваше да накара събеседника си да се изкаже пръв и после се съгласяваше с него по такъв чаровен начин, че се представяше както за ерудиран човек, така и за сродна душа.

Итън пъхна Лорд Джим между две други книги на Конрад и чу зад гърба си едно пискливо гласче.

— Има ли магия там?

Той се обърна и видя десетгодишния Елфрик Манхайм, едва ли не погълнат жив от едно от по-големите кресла.

Според Лора Мунвес Елфрик беше староанглийска дума, означаваща „ръководен от горски духове“, която отначало се е употребявала за описанието на умни и мъдри действия, но с течение на времето е започнала да се прилага за умни и мъдри хора.

Елфрик.

Майката на момчето, Фредерика „Фреди“ Ниландър, бе супермодел. Тя бе се омъжила и развела с Лицето в рамките на една година и бе прочела поне три книги в живота си — трилогията Властелинът на пръстените. При това ги бе прочела няколко пъти.

Тя бе решила да кръсти момчето Фродо. За добра или зла съдба, месец преди термина на Фреди най-добрата й приятелка, която беше актриса, бе открила името Елфрик в сценария на една фентъзи безвкусица, в която тя бе приела да играе ролята на тригърда амазонка алхимик.