Читать «Лицето» онлайн - страница 15

Триетажният блок изглеждаше в добро, но не отлично състояние. Кремавата гипсова мазилка не беше надупчена или напукана, но видът й подсказваше, че пребоядисването е закъсняло поне с година. Една от цифрите в номера на сградата над входа се беше откачила частично и висеше накриво.

Храстите, отрупани с тежките червени цветове на камелиите, разнообразните папрати и красивите дървета, напомнящи на китайски чадъри с грамадните си корони, придаваха на мястото потъналия в зеленина вид на най-изискано градинарско оформление, но всички растения би трябвало да бъдат подрязани преди месеци. От неравномерния растеж на тревата се виждаше, че се коси два пъти в месеца, а не всяка седмица.

Явно собственикът икономисваше от разноските, но все пак жилището изглеждаше като добро място за живеене.

Никой, който живееше от социални помощи, не можеше да бъде квартирант тук. Рейнърд явно не беше безработен, но от факта, че бе доставял смъртни заплахи в три часа през нощта, можеше да се съди, че не трябва да става рано за работа. Не бе изключено да си е вкъщи сега.

Когато Итън издиреше къде работи и започнеше да разпитва колегите и съседите му за него, Рейнърд със сигурност щеше да бъде предупреден. След това щеше да стане прекалено подозрителен и нямаше да е възможно да се подходи към него директно.

Итън предпочиташе да започне със самия заподозрян и после да се заеме с околните.

Той затвори очи, облегна назад глава и се замисли какво да предприеме.

Ревът от мотора на приближаваща се кола стана толкова силен, че Итън отвори очи едва ли не в очакване да чуе пронизителната сирена и да види полицейска кола по време на преследване. Карайки с прекалено висока скорост за населено място, едно червено като череша ферари тестароса профуча, сякаш шофьорът действително се надяваше да смачка някое хукнало пред него дете или баба, която едвам върви с ортопедичните си обувки и се подпира на бастуна си.

Гумите плиснаха вода от локвите по улицата и окъпаха форда. Стъклото откъм шофьора се замъгли за момент от мръсната вода.

Блокът насреща святкаше и гаснеше, сякаш бе дошъл от сънищата. Нещо в това моментно изкривяване му навя бегъл спомен за отдавна забравен кошмар и гледката на сградата в това деформирано състояние накара космите на врата му да настръхнат.

Когато последните струйки вода се стекоха по стъклото, дъждът изчисти бързо калните следи. Блокът отново се върна към това, което си беше — едно добро място за живеене.

След като прецени, че при тази сила на дъжда носенето на чадър би създало повече проблеми, отколкото си струваше, Итън слезе от колата и се втурна през улицата.

Късно през есента и рано през зимата майката природа в Южна Калифорния страда от непредсказуеми промени в настроението. От година на година и дори от ден на ден времето през седмицата преди Коледа може да варира от меко до смразяващо. Въздухът сега беше хладен, дъждът — по-студен от него, а небето беше мъртвешки сиво, както в истински студените райони далеч на север през зимата.