Читать «Лицето» онлайн - страница 11

Той, разбира се, можеше и сам да си готви в своята кухня, ако искаше. Госпожа Макбий зареждаше хладилника и килера му с неща, които той й поръчваше, без да плаща за тях.

С изключение на понеделник и четвъртък, когато една от прислужничките сменяше чаршафите му (спалното бельо на господин Манхайм се сменяше ежедневно при пребиваванията му), Итън трябваше да си оправя сам леглото всяка сутрин.

Животът бе тежък.

Итън облече меко кожено яке и излезе в коридора на партера на западното крило. Остави вратата си незаключена, както би направил, ако притежаваше цялата къща.

Взе със себе си една папка, в която бе събрал материали по случая с черната кутия, чадър и копие с кожени корици на Лорд Джим от Джоузеф Конрад. Беше прочел романа предишната вечер и искаше да го върне в библиотеката.

Около четири метра на широчина, покрит с варовикови плочи, както в по-голямата част от главния етаж на къщата, коридорът беше постлан със съвременни персийски килими в нежни цветове. Висококачествени френски антики, всички в стил ампир и бидермайер, бяха наредени покрай дългите стени — столове, скринове, бюро, бюфет.

Въпреки наличието на мебели и от двете страни Итън би могъл да мине с кола по коридора, без да одраска нито една от антиките.

Едно такова пътуване би могло да му достави удоволствие, ако не трябваше след това да се обяснява с госпожа Макбий.

По време на ободряващата екскурзия до библиотеката той срещна две прислужнички в униформи и един носач, с които се поздрави. Тъй като заемаше една от ръководните длъжности, както би се изразила госпожа Макбий, той се обърна към тези членове на персонала с малките им имена, но те го нарекоха господин Труман.

Преди постъпването на работа на всеки нов служител госпожа Макбий му връчваше папка със заглавие Стандарти и практики, чието съдържание тя сама бе съчинила и подредила. Тежко и горко на безпросветната душа, която не го научеше наизуст и не се придържаше неизменно към изискванията му.

На пода в библиотеката имаше орехов паркет, оцветен в тъмно топло червено-кафяво. Персийските килими тука бяха антики, чиято стойност растеше по-бързо от тази на акциите на най-процъфтяващите и реномирани компании в страната.

Меки кресла с ниски облегалки, подредени на удобни за сядане места, се редуваха с лабиринти от махагонови полици, на които бяха подредени над трийсет и шест хиляди тома книги. Някои от тях се помещаваха на по-високо ниво, издигнати върху двуметров подиум, до който можеше да се достигне по стълбище с разкошни позлатени железни перила.

Ако човек не вдигнеше поглед към тавана, за да се ориентира за истинските размери на огромното помещение, можеше да се поддаде на илюзията, че то няма граници. А може и да си беше така. Тук всичко изглеждаше възможно.