Читать «Домът на Хадес» онлайн - страница 3

За да стигнат Епир, трябваше да поддържат курс право на изток и да прелетят първо над Апенините, а после и над Адриатическо море. Но уви, всеки път щом пробваха да минат над планините, скалните богове ги атакуваха. През последните два дни бяха отстъпвали на север в търсене на безопасен проход, но не успяха да намерят нищо. Нумините бяха синове на Гея, най-омразната богиня на Хейзъл, което ги правеше смъртни врагове. Арго II не можеше да се издигне достатъчно високо, за да избегне нападенията им. Въпреки многобройните си защити, корабът нямаше как да мине покрай тях, без да стане на трески.

— Вината е наша — каза Хейзъл, — на мен и Нико. Нумините ни надушват.

Тя погледна към своя полубрат. Той бе повъзвърнал част от силите, които бе изгубил по време на плена си при гигантите, но продължаваше да е болезнено мършав. Черната му риза и дънките висяха от скелетоподобното му тяло. Дългата му черна коса падаше над очите, а мургавата му кожа бе станала болезненозеленикава на вид.

Изглеждаше на четиринайсет години, но само на пръв поглед. Нико, подобно на Хейзъл, бе полубог, дошъл от друга епоха. Аурата му бе като на старец — изпълнена с меланхолия от знанието, че мястото му не е в съвременния свят.

Хейзъл не го познаваше много добре, но споделяше тъгата му. Децата на Хадес (Плутон или Лошия Отсъстващ Татко) рядко имаха щастлив живот. А от това, което Нико й бе казал миналата нощ, голямото изпитание тепърва им предстоеше. Домът на Хадес. Брат й й бе разкрил какво ги чака там, заклевайки я да не разказва на останалите.

Нико стисна дръжката на изкования си от стикска стомана меч.

— Духовете на Земята не обичат децата на отвъдното. Това е вярно. Лазим им по нервите. Нумините обаче щяха да усетят кораба и без нас. Носим Атина Партенос, а тя е като огромен магически фар.

Хейзъл потръпна, когато се сети за гигантската статуя, заемаща по-голямата част от трюма. Бяха жертвали много, за да я върнат на бял свят, но нямаха идея какво се очаква да правят с нея. Досега единствената й функция бе да привлича вниманието на чудовищата.

Лио прокара пръст по картата на Италия.

— Ясно е, че не можем да прекосим планините. Бедата е, че те продължават на много километри и в двете посоки.

— Защо не минем по море? — предложи Хейзъл. — Покрай южните брегове на Италия?

— Така пътят става страшно дълъг — възрази Нико, — а и нямаме…

Гласът му потрепера.

— Така де… няма го морския ни експерт. Пърси.

Името увисна заплашително във въздуха. Пърси Джаксън, синът на Посейдон, героят, на който Хейзъл се възхищаваше най-много. Бе спасил многократно живота й в Аляска, но когато бе имал нужда от помощта й в Рим, Хейзъл се бе провалила. Беше гледала как той и Анабет рухват в ямата, без да успее да им помогне.