Читать «Домът на Хадес» онлайн - страница 6

Вместо това обаче се почувства развълнувана. Беше тъй уморена от морската болест, от гаденето и това да се мъкне като чувал с баласт на борда на Арго II, че се радваше отново да стъпва на твърда земя, пък била тя и територията на Гея.

Бе готова за езда!

— Хейзъл! — извика Нико от кораба. — Какво става?

— Всичко е наред! — Тя се наведе и призова златен къс от земята. Ставаше все по-умела в контролирането на силите си. Скъпоценните камъни вече не се появяваха случайно, а изтръгването на злато от земята вече бе фасулска работа за момичето.

Даде на Арион да изяде златото — това бе любимата му закуска. После се усмихна на Лио и Нико, които я гледаха от кораба, на около трийсет метра от нея.

— Арион иска да ме отведе нанякъде.

Момчетата си размениха изнервени погледи.

— Ъъ… — Лио посочи с ръка на север, — кажи ми, че не иска да те води натам!

Хейзъл бе толкова погълната от Арион, че не бе забелязала смущенията. На върха на съседния хълм на около километър и половина от тях имаше малка буря, която вилнееше над старите руини на нещо, което сигурно някога е било римски храм или крепост. Торнадо фучеше по повърхността на хълма като мастилен черен пръст.

Хейзъл усети как устата й пресъхва и погледна към Арион:

— Там ли искаш да отидем?

Арион изцвили, все едно за да каже: „О, да!“.

Ами… Хейзъл сама си бе поискала помощ. Това ли беше отговорът на баща й?

Така се надяваше, но усещаше, че не само Плутон има пръст в тази буря… а и нещо тъмно, могъщо и не особено дружелюбно.

Въпреки това сега бе моментът да помогне да приятелите си, да ги поведе, вместо да се влачи зад тях. Тя стисна дръжката на златния си кавалерийски меч и се покатери на гърба на Арион.

— Всичко ще е наред! — извика на Нико и Лио. — Стойте тук и ме чакайте!

— Колко време? — попита Нико. — Ами ако не се върнеш?

— Не се безпокой, ще се върна — обеща тя.

Надяваше се да не го лъже.

Пришпори Арион и препусна право към торнадото.

III. Хейзъл

Черният вихър просто погълна хълма.

А Арион се спусна право към него.

Хейзъл се оказа на върха, но се почувства все едно е попаднала в друго измерение. Светът стана черно-бял. Бурята издигна тъмни стени около хълма. Небето посивя, а руините толкова побеляха, че почти заблестяха. Дори Арион стана пепеляв на цвят.

Въпреки това въздухът в окото на бурята бе спокоен. Кожата на Хейзъл започна да щипе, все едно бе намазана със спирт. Пред нея имаше арка, която водеше през покритите с мъх стени към нещо като ограждение.

Хейзъл не виждаше кой знае колко в тъмното, но усети нечие присъствие, все едно бе парче желязо в близост до голям магнит. Не можеше да се противопостави на притеглянето и тръгна напред.

И все пак се поколеба. Дръпна юздите на Арион и той потропа нервно с копито. Земята под него изпука и започна да побелява навсякъде, откъдето минеше той, все едно се покрива със скреж. Хейзъл си спомни глетчера Хъбърд в Аляска. Повърхността му бе пукала заплашително под всяка нейна стъпка. Спомни си и пода на ужасната пещера в Рим, който бе пропаднал, за да отнесе Пърси и Анабет право в Тартара.