Читать «Домът на Хадес» онлайн - страница 2

— Ха! — извика предизвикателно Лио.

За съжаление, новото оръжие на Лио само бе ядосало нумините. Поне така смяташе Хейзъл, вадейки си извода от предишните срещи с каменните божества. Още една скала профуча покрай кораба, този път от дясната им страна.

— Разкарай ни оттук! — изкрещя Нико.

Лио каза нещо не особено ласкаво по адрес на нумините, но завъртя руля. Двигателите забучаха. Такелажът се оправи по магически начин, а корабът се завъртя наляво. Арго II набра скорост и отстъпи на северозапад, както бе станало и предишните два дни. Хейзъл обаче не се отпусна, докато не се отдалечиха от планините. Мъглата се разсея. Светлината на утрото под тях огря зелените хълмове и златисти полета на Италия, които не бяха толкова различни от тези в северна Калифорния. Хейзъл почти можеше да си представи, че лети към дома, към лагер „Юпитер“.

Мисълта обаче я натъжи. Лагер „Юпитер“ бе неин дом от едва девет месеца, откакто Нико я бе измъкнал от Подземния свят. Въпреки това мястото й липсваше повече от родния й дом в Ню Орлиънс и МНОГО повече от Аляска, където бе починала през 1942 година.

Липсваше й креватът в казармите на петата кохорта, вечерите в столовата, където духовете на вятъра носеха подноси с храна и минаваха покрай легионерите, които се готвеха за военните игри. Искаше й се да се разходи по улиците на Нов Рим, хванала Франк Занг за ръка. Искаше й се да поживее поне малко като обикновено момиче, което има сладко, грижовно гадже.

Но най-вече искаше да е на сигурно място. Беше уморена от страхове и ужаси.

Унесена в мисли, Хейзъл стоеше на квартердека, докато Нико вадеше трески от ръцете си, а Лио не спираше да цъка по бутоните на джойстика.

— Това беше толкова тъпо, че чак вдлъбнато — обяви Лио. — Да събудя ли останалите?

Хейзъл се изкушаваше да отговори с „да“, но прецени, че другите заслужават почивката си, след като бяха поели нощната смяна. Бяха изтощени от защитата на кораба. На всеки няколко часа някое изчадие, излязло от недрата на римската митология, решаваше, че Арго II е вкусна хапка. Преди няколко седмици Хейзъл нямаше да повярва, че е възможно да проспиш атака на нумини, но сега не се и съмняваше, че другарите им кротко похъркват в долната палуба. Самата тя потъваше в дълбок като кома сън при първа възможност.

— Имат нужда от почивка — каза тя, — ще трябва сами да намерим друг път.

— Хм! — Лио се втренчи в монитора си. С парцаливата си риза и опръсканите с машинно масло дънки изглеждаше все едно е изгубил битка с парен локомотив. Откакто Пърси и Анабет бяха паднали в Тартара, Лио бе работил без почивка и ставаше все по-гневен и погълнат от заниманията си.

Хейзъл се безпокоеше за него, макар част от нея да бе облекчена от промяната. Всеки път, когато Лио се шегуваше, й напомняше прекалено много за Сами, неговия прадядо… първото гадже на Хейзъл, когото бе срещнала през 1942 година.

Защо животът й трябваше да е толкова объркан?

— Сами, а? — промърмори Лио. — Да виждаш друг път?

Мониторът му показваше картата на Италия. Подобната на ботуш държава бе разделена от Апенините почти точно по средата. Зелената точка, която показваше къде се намира Арго II, бе от западната страна на планиската верига, на няколкостотин километра от Рим. Пътят им изглеждаше лесен. Трябваше да стигнат до място в Гърция, наречено Епир, и да намерят древния Дом на Хадес (или Плутон, както го назоваваха римляните; самата Хейзъл мислеше за него като за Лошия Отсъстващ Татко).