Читать «Домът на Хадес» онлайн

Рик Риърдън

Домът на Хадес

(книга 4 от "Героите на Олимп")

На прекрасните ми читатели:

извинявайте за отворения финал в предишната книга.

Всъщност не, не се извинявам.

Ха-ха-ха.

Но наистина ви обичам.

I. Хейзъл

По време на третата атака Хейзъл едва не изяде една скала. Тя се взираше в мъглата, като се питаше как е възможно да им е толкова трудно преминаването през една тъпа планина и тогава корабната аларма зазвъня.

— Завий наляво! — извика Нико от предната мачта на летящия кораб. Лио завъртя руля, Арго II зави и въздушните му гребла разрязаха облаците като нож. Хейзъл обаче допусна грубата грешка да погледне над релинга и видя как една тъмна сфера литва към нея.

Защо Луната лети към нас — запита се тя, преди да извика и да падне на палубата. Огромната скала профуча толкова близо, че развя косата й.

ПРАС!

Предната мачта падна заедно с платната, рейките и Нико ди Анджело, които се стовариха на палубата. Скалата, която бе с размерите на неголям камион, се претъркули от кораба и продължи пътя си в мъглата, сякаш има важна работа, която не търпи отлагане.

— Нико! — Хейзъл приближи брат си, докато Лио се опитваше да овладее кораба.

— Добре съм — прошепна Нико и изрита платната, оплели краката му. Тя му помогна да се изправи и се заклатушка заедно с него към носа. Позволи си отново да надникне над перилата, макар да внимаваше повече. Облаците се разделиха дотолкова, че да разкрият планинския връх под тях, който се издигаше тъмен и заплашителен от тучните зелени възвишения. А най-отгоре му имаше планински бог — един от нумина монтанум, както ги беше нарекъл Джейсън. На гръцки се казваха оураи. Както и да ги наричаше обаче, те си оставаха, меко казано, неприятни.

Като всички нумини, които бяха срещали, и този имаше обикновена бяла туника, покриваща груба кожа, тъмна като асфалт. Бе висок около осем метра и изглеждаше изключително як. Бялата му брада и рошавата му коса се вееха на вятъра, а очите му блестяха лудешки като на религиозен фанатик. Кресна нещо, което Хейзъл не разбра, но очевидно не беше приветствие.

След което с голи ръце откъсна друго парче скала от планината си и започна да го прави на топка. Очарователната сцена се скри в мъглата, но след това планинският бог кресна отново и други нумини отвърнаха на вика му. Ревовете им отекнаха по долините като в гигантска лудница.

— Тъпи каменни богове! — развика се и Лио иззад руля. — Трябва да я сменям за трети път! Да не мислят, че мачтите растат по дърветата?

— Мачтите са дървени — сметна за необходимо да вметне Нико.

— Млъкни! — Лио грабна една от контролите, направена от джойстик за „Нинтендо“, и я завъртя в кръг. На няколко метра от тях се отвори люк, а после от него се показа оръжие от божествен бронз. Хейзъл успя да запуши ушите си преди то да стреля в небето и да разпръсне дузина метални сфери, които пламнаха в зеленикав огън. От тях поникнаха шипове, завъртяха се като перки на вертолет и издухаха мъглата. След миг по планините отекна серия от експлозии, последвани от гневните крясъци на планинските богове.