Читать «Жената жерав» онлайн - страница 65

— Още ли не си приключила с анализа? — попита тя, застанала до противоположния ъгъл на бюрото на Аманда и едновременно с това четяща доклад, сякаш работата на Аманда беше толкова досадна, че не заслужаваше дори и един поглед.

— Часът е 9:42 сутринта — отговори Аманда. — Тук съм само от четирийсет и пет минути.

— От трийсет и една минути? — проточи Рейчъл. — Смяташе, че закъснението ти ще остане незабелязано?

— Цялата събота бях на работа.

— Наблюдението на трафика се свършва за една сутрин? Не може да отнеме цял ден?

Положението беше такова откак се бяха върнали от онзи пикник. Нищо видимо не се беше променило, не бяха казвани тежки думи, нито бяха разменени клетви за вражда за вечни времена, не, беше настъпило само едно постепенно намаляване на отправените към Аманда покани за обяд, в замяна на това нареждания й се даваха с все по-рязък тон, изобщо, атмосферата като цяло беше охладняла. Отказът на Рейчъл да гледа Аманда обаче беше нов щрих. „Явно вече сме в нова фаза на отношенията“, помисли Аманда. „Хубаво.“

— Как вървят нещата с брата на Джейк Гиленхаал? — попита тя високо и върна поглед върху екрана на компютъра си. С ъгълчето на окото си видя как Рейчъл най-сетне вдигна глава и я зяпна.

— С кого?

— С момчето от парка — обясни Аманда престорено-невинно. — Онзи, дето те заля цялата със зехтин.

— Уоли е добре? — отвърна Рейчъл и лека гримаса (както и, развълнувано си отбеляза Аманда, и една напречна бръчка от гримасата) набразди иначе безупречното й лице.

— Името му е Уоли? — отбеляза Аманда за трети или четвърти път. — Че кого кръщават „Уоли“ в днешни дни?

— Името си е напълно нормално? — парира Рейчъл. — За разлика от нечии други имена, които ми идват на ум? Например „Кумико“ като име на жена, която дори не е японка?

Аманда примигна.

— Що за странна подробност си запомнила. А и от къде знаеш, че не е японка?

— Изобщо не е странна? — отвърна Рейчъл. — Ти приказва за нея почти непрекъснато, ако си спомняш? Сякаш си нямаш собствен личен живот и се налага да живееш живота на баща си? Не е ли тъжно? Налучках ли проблема?

— Понякога, Рейчъл, не знам какво си въобразяваш, че можеш…

— Докладът, Аманда? — пресече я Рейчъл, а зелените й очи святкаха.

Аманда се предаде.

— До обяд ще е готов — каза и лепна на лицето си огромна фалшива усмивка. — Ей, а какво ще кажеш да си вземем нещо за хапване и да прегледаме доклада заедно, а?

Рейчъл изпуфтя с престорено разочарование.

— О, страхотно щеше да е? Но вече имам други планове? Нека докладът да е на бюрото ми до един часа?

После се врътна и си тръгна, без да дочака отговора на Аманда. Можехме да сме приятелки, помисли Аманда.

— Или може би не — каза си после тихичко на глас.

— Мръдни, че пречиш, дебелано!

Лакътят на колоездача запрати кафето на Аманда на тротоара на Ситито, в този момент гъмжащ от чиновници и финансисти, излезли в обедна почивка, в това число и една бизнес дама, проявила неблагоразумието точно днес да облече костюм с цвят на слонова кост. Чашата падна точно в краката на жената и кафето я оплиска чак до над коленете.