Читать «Жената жерав» онлайн - страница 131

Къщата лумна още по-силно, почти напълно се скри в пламъци и дим. Ако Рейчъл беше права — а Аманда беше сигурна, че тя трябва да беше права — то Джордж все още беше вътре.

Джордж. И Кумико.

А пожарникарите, чиито сирени се чуваха все така в далечината, щяха да пристигнат твърде късно, за да ги спасят.

Аманда сграбчи Рейчъл за блузата на гърдите така здраво, че Рейчъл извика.

— Слушай ме сега внимателно — изсъска Аманда, носовете на двете буквално се допираха. — Джей Пи е в колата ми и сега ти ще отидеш да го пазиш и, Рейчъл, кълна се в живота си, ако нещо, каквото и да е, се случи с него, ще те пробода с нож право в сърцето.

— Вярвам ти — отвърна Рейчъл.

Аманда я пусна, хукна към колата си и пъхна глава вътре.

— Всичко ще бъде наред, рожбо. Ето тази дама ще се грижи за теб няколко минутки. Аз отивам да доведа grand-père.

— Мамо…

— Всичко ще бъде наред — повтори Аманда.

Протегна се през седалката, притисна яростно детето до себе си за миг, после се обърна и се втурна в горящата къща на баща си.

Докато осъзнаят колко лошо е всъщност положението, докато усетят миризмата на дима и видят колко тревожно бързо той нахлува под прага на спалнята, Джордж и Кумико вече бяха в капан.

Все пак направиха опит да избягат — Джордж гол, Кумико в символична нощница — но успяха да слязат само две-три стъпала, преди димът да ги принуди да се върнат.

— Не мога — обади се Кумико, кашляйки думите тревожно дрезгаво.

Димът не просто не можеше да се диша; той сякаш беше живо същество, облак от змии, мъчещи се да се напъхат дълбоко в гърлото, не само да те задушат, но и да те отровят, да те изгорят с мрака си. Във възможно най-лошия момент Джордж истински осъзна за какво точно говорят по новините, когато съобщават как хора са умрели от вдишан дим. Глътка — две бяха достатъчни и след това дробовете спираха да работят, а още глътка — две и човек губеше съзнание завинаги.

В проблясъци тук-там из дима, Джордж видя, че пламъците вече са обхванали основата на стълбите, така че път оттам нямаше, дори и да бяха успели да слязат.

Върнаха се в спалнята и затвориха плътно вратата, за да задържи дима поне за малко. Джордж усети колко опасно му се маеше главата — от дима и от това колко светкавично ги беше сполетяло нещастието.

— Трябва да излезем през прозореца — каза Кумико с почти спокоен глас, но Джордж видя капките пот, които се стичаха по челото й. Температурата в спалнята се покачваше опасно бързо.

— Да — съгласи се той и пристъпи с нея до прозореца. Кумико го отвори, надникна навън. Намираха се точно над кухнята и видяха дима, който бълваше от всички прозорци на долния етаж.

— Високо е — каза тя. — И долу е бетон.

— Аз ще скоча пръв — каза Джордж. — Ти ще скочиш върху мен.

— Кавалер — отвърна тя. — Но нямаме време.

После стъпи на перваза и се надигна, за да се прехвърли.

Експлозия разтърси къщата, стори им се, че взривът дойде от кухнята. Кумико залитна и се отпусна в ръцете на Джордж. Двамата паднаха на пода.