Читать «Жената жерав» онлайн - страница 130

Баща й не живееше кой знае колко далече — най-много на пет километра от апартамента й, макар че в града това при всички положения означаваше поне трийсет минути — сега обаче нямаше никакво движение и скоро колата вече се качваше по хълма, отвъд който се намираше къщата на Джордж.

Тогава Аманда видя дима.

— Мамка му — промълви.

Той се издигаше невъзможно високо във въздуха, право нагоре в ясната, безветрена, смразяващо студена нощ, подобно на ръка, протегната към небесата.

— Не — шепнеше Аманда, докато вземаше последните завои. — Не, не, не, не, не, не, не.

Зави за последен път, очаквайки да види…

Всичко, но не и това.

На улицата нямаше никой. Нито пожарни коли, нито съседи по пижами и пантофи, загледани в пламъците.

Нито следа от баща й и Кумико.

Само Рейчъл, обезумяла, застанала до колата си, и пред нея къщата на Джордж, пламтяща от четирите страни.

Аманда със скърцане наби спирачки на средата на платното.

— Maman? — чу се от задната седалка.

Тя се обърна към детето.

— Сега трябва да слушаш внимателно мама, Джей Пи. Слушаш ли ме?

Като хипнотизирано, момченцето не сваляше очи от огъня зад прозореца на колата.

— Джей Пи!

Детето се обърна и я загледа уплашено.

— Рожбо, няма да мърдаш от колата. Чуваш ли какво ти казва мама? Каквото и да става, няма да мърдаш от колата!

— Un feu — отвърна Джей Пи, отворил широко очи.

— Да, а сега мама трябва да те остави сам за минутка, но се връщам веднага. Веднага се връщам, разбра ли?

Детето кимна и стисна одеялото, в което беше увито. Мразейки се, задето го оставя сам, мразейки жарко и напълно необосновано Рейчъл — е, може би не съвсем необосновано — задето е човекът, докарал я тука посред нощ, Аманда изскочи от колата.

— КЪДЕ Е ШИБАНАТА ПОЖАРНА? — кресна тя.

— Обадих им се — отвърна Рейчъл, напълно втрещена. — Пътуват насам.

— Не чувам сирени! Защо пристигам преди тях?

— Съжалявам, паникьосах се, после се обадих първо на тебе, а след това ми трябваше минутка, докато…

Но Аманда не я слушаше. Пламъци излизаха от прозореца на гостната, по всичко изглеждаше, че вече са обхванали и стълбището. Имаше толкова много дим. Невероятно много дим.

— ДЖОРДЖ! — изкрещя Аманда с пълно гърло. — КУМИКО!

— И двамата са още вътре — каза зад гърба й Рейчъл.

Аманда се обърна към нея.

— Откъде знаеш? И какво, мамка му, правиш изобщо тука?

— Не знам! — кресна Рейчъл. — Дори не си спомням как съм дошла. Просто се оказах тук и имаше пожар, и… — тя се отнесе, на лицето й беше изписан такъв страх, че Аманда се отказа да я притиска повече и просто се обърна пак към пламъците.

После най-сетне дочу сирените на пожарната, но бяха още твърде далече, щяха да пристигнат твърде късно.

Нещо не беше наред тук. Витаеше нещо още по-лошо от пожара, който растеше буквално пред очите й. Прозорците на съседните къщи започнаха да светват един по един, но Аманда имаше странното чувство, че хората са се събудили от виковете й, а едва след това са забелязали пожара.

Погледна отново Рейчъл, чието изражение беше на луда жена. Пристъпи към нея, за да я разпита, да я накара да й каже какво знае, но тогава от горящата къща се чу силна експлозия. Двете не видяха къде точно се беше взривило нещо, но гърмът откънтя в тишината на нощта.