Читать «Нож от блянове» онлайн - страница 17

Докато яздеше надолу по склона, Итуралд се усмихна. Ако усетеха капана, той вече бе подготвил друг план, и още един зад него. Винаги гледаше напред и винаги предвиждаше всяка възможност, която можеше да си въобрази, освен ако самият Прероден Дракон не се появеше пред него. Смяташе, че плановете, които е подготвил, ще се окажат достатъчни. Засега.

Върховната лейди Сурот Сабел Мелдарат лежеше будна в леглото си, втренчена в тавана. Луната беше залязла и сводестите прозорци с изглед към дворцовата градина бяха притъмнели, но очите й се бяха приспособили, тъй че можеше да различи поне очертанията на изящно изрисуваните фигури. До разсъмване оставаха не повече от час-два, но тя все още не беше мигнала. Беше лежала будна през повечето нощи, откакто изчезна Тюон, заспиваше едва след като умората склопи очите й, колкото и упорито да се мъчеше да ги задържи отворени.

Сънят й носеше кошмари, които, за жалост, не можеше да забрави. В Ебу Дар така и не падаше истински студ, но нощем все пак ставаше леко прохладно, достатъчно, за да я държи будна под тънката копринена завивка. Въпросът, който терзаеше сънищата й, бе прост и очевиден. Жива ли беше Тюон, или мъртва?

Бягството на онази дамане от Ата-ан Миере и убийството на кралица Тилин говореха в полза на смъртта й. Твърде значими бяха тези три „случайни“ събития в рамките на една нощ, за да са просто съвпадение, а първите две сами по себе си бяха достатъчно ужасяващи, за да намекнат, че с Тюон се е случило най-лошото. Някой се опитваше да всее страх сред Риагел, „Завърналите се“, може би за да осуетят цялото Завръщане. А как по-добре щеше да го постигне от това да убие Тюон? Нещо по-лошо, трябваше да е някой от своите. След като Тюон бе слязла тук под булото, никой тукашен не знаеше коя е. Тилин със сигурност бе убита с Единствената сила, от сул-дам и нейната дамане. Сурот беше подскочила от радост при предположението, че виновниците са Айез Седай, но рано или късно някоя важна особа щеше да зададе въпроса как такава жена е успяла да влезе в дворец, гъмжащ от дамане, в град, гъмжащ от дамане, и да остане незабелязана. Най-малкото една сул-дам е била нужна, за да се откаиши онази дамане от Морския народ. А две от собствените й сул-дам бяха изчезнали почти по същото време.

Впрочем, липсата им бе забелязана два дни по-късно и никой не ги беше виждал в нощта, в която изчезна Тюон. Самата тя не вярваше да са замесени, макар да бяха в кучкарниците. Първо, не можеше да си представи как Рена или Сета ще махнат каишката на дамане. Със сигурност бяха имали достатъчно основания да се измъкнат и да си потърсят работа по-далечко, при някой, който не знае мръсната им тайна, някоя като Егеанин Тамарат, която бе откраднала двойка дамане. Странно за човек, съвсем наскоро повишен до Кръвта. Странно, но маловажно — Сурот не виждаше как би могло да се свърже с останалото. Навярно напрежението и сложните отношения сред благородничес-ката класа се бяха оказали твърде много за прост моряк. Все едно, рано или късно щяха да я намерят и да я арестуват.