Читать «Нож от блянове» онлайн - страница 15

На двеста разтега извън селото офицерът започна да престроява ескадрона си при стрелците, които вече бяха спрели и чакаха в готовност със заредени стрели. Замаха с ръка на тарабонците кой накъде да поеме, след което се завъртя и насочи далекогледа си към Ланасиет. Светлината се отрази от металната обшивка на тръбата — слънцето вече се издигаше. Тарабонците се раздвоиха, лъснаха остриетата на пиките, всички наклонени под един и същ ъгъл — бяха дисциплинирани бойци и се строиха идеално от двете страни на лъкометците.

Офицерът се наведе в седлото и каза нещо на сул-дам. Ако сега я оставеше да се отприщи с нейната дамане, щеше да е катастрофа. А и да не я оставеше, пак можеше да се окаже катастрофа. Последните тарабонци, дошлите най-късно, започнаха да се развръщат в редица на петдесет разтега зад другите, насочили остриетата на пиките към земята, и заизваждаха късите си лъкове от калъфите, стегнати зад седлата. Ланасиет, проклетникът, подкара своите напред в галоп.

Итуралд се извърна за миг и извика, достатъчно силно, за да го чуят всички:

— Готови!

Кожените седла изскърцаха, щом мъжете стиснаха юздите. После той измърмори нова молитва за мъртвите и каза сухо:

— Стреляй!

Като един, тристате тарабонци в дългата редица — неговите тарабонци — вдигнаха лъковете си и стреляха. Не му трябваше далекоглед, за да види как настръхнаха от забититите стрели сул-дам, дамане и офицерът. Бяха почти пометени от седлата, мигом улучени на десетина места. Гризеше го съвестта заради тази заповед, но на това бойно поле двете жени бяха най-опасните. Останалото от залпа свали повече-то вражески стрелци и още докато падаха, полетя втори залп, който орази последните стрелци и очисти още конски гърбове.

Изненадани, верните на Сеанчан тарабонци се опитаха да дадат отпор. Сред тези, които все още бяха на коне, някои снишиха пиките за контраатака. Други, може би обзети от безразсъдството, обсебващо онякога хората в битка, пуснаха пиките и опънаха лъковете си. Но третият залп ги помете, фурията от стрели прониза гръдните брони от съвсем близо — и оцелелите изведнъж осъзнаха, че са оцелели. Повече то им другари се гърчеха на земята или се мъчеха да се надигнат, макар и пронизани от по две-три стрели.

Вече бяха по-малко на брой от противниците си. Няколко души обърнаха конете и след миг повечето вече бягаха на юг, подгонени от последния дъжд стрели, който свали още от тях.

— Стой! — викна Итуралд. — Задръж.

Шепа конници стреляха отново, но останалите благоразумно се въздържаха. Можеха да убият още някой, преди врагът да избяга извън обхвата им, но тази група вече бе разбита, а много скоро щеше да им потрябва всяка стрела. Най-хубавото беше, че никой от тях не се впусна в гонитба.