Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 3

За жалост колкото и впечатляваща да беше, неговата колонка не му осигуряваше достатъчно средства и за да плаща сметките си, се налагаше да поема допълнителната работа като независим журналист, а всеки независим журналист знае, че за да събуди интерес у редакторите на различните вестници и списания, трябва да се превърне в ловец на нестандартни истории. По този повод обсегът на темите му се разшири неимоверно, включвайки „каквото и да е, само да е необичайно“, и той посвети последните петнайсет години от живота си на изнамиране и разследване на различни парапсихолози, спиритисти, енергийни лечители и медиуми. Разобличаваше ги, излагаше на показ техните лъжи и измами, влизаше в къщи, за които хората се кълняха, че са обитавани от духове, търсеше мистични същества и проучваше произхода на различни градски легенди. Скептик по природа, Джеръми притежаваше рядката дарба да обяснява сложни научни концепции така, че средностатистическият читател да може да ги разбере, и статиите му се препечатваха в стотици вестници и списания по света. За него популяризирането на науката беше важно и благородно дело, нищо, че публиката невинаги да го оценяваше. След публикуването на всяка своя статия той получаваше купища имейли и те често бяха подправяни с епитети като „идиот“, „простак“ и любимото му — „слуга на правителството“. Разследващата журналистика беше неблагодарна работа, както се бе убедил през годините. С такива мисли в главата си той огледа възбудената публика, опитвайки се да отгатне кого ще изберат след рекламите, като не пропусна да хвърли още един дискретен поглед към блондинката, която проверяваше червилото си в малкото си огледалце.

Джеръми бе проучил, че хората около него не са клакьори и след като участието на Клосън бе обявено предварително, всеки от тях се бе борил пред касата за билета си. Това означаваше, че публиката беше пълна с вярващи в живота след смъртта. За тях Клосън беше истински медиум. Защото, ако не разговаряше с мъртвите, как щеше да знае интимни подробности за съвършено непознати хора? Като всеки добър фокусник Клосън бе отработил репертоара си до съвършенство, ала Джеръми бе успял преди шоуто не само да разбере как действа той, но и да си набави снимков материал за доказателство.

За него разобличаването на Клосън щеше да бъде истинска победа, а и човекът си го заслужаваше, защото беше от най-лошата порода измамници. Но имаше и друго. Прагматикът у Джеръми разбираше, че подобна история ти се пада веднъж на години, и искаше да извлече всички дивиденти от нея. Клосън беше истинска знаменитост, а в Америка значение имаше единствено дали си известен. Щеше да се вдигне голям шум. Той се отпусна назад. Опита се да си представи какво би станало, ако Клосън го избере за следващата си жертва, въпреки че възможността беше едно на хиляда. Не го очакваше — да бъдеш избран от „великия“ Клосън беше като да спечелиш голямата награда на конните надбягвания в Санта Анита — и знаеше, че и без това държи в ръцете си страхотен материал. Все пак реши, че днес съдбата като никога може да се намеси в негова полза, и когато рекламите свършиха, в него се зароди слаба, абсолютно неоправдана надежда, че Клосън ще го избере.