Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 6

— Той е с мен — заяви медиумът в един момент. — Иска да го оставиш да си тръгне, Тод.

Камерата улови лицето на Джеръми, изразяващо разстроен скърбящ брат. Чертите му се изкривиха от предполагаема болка. Клосън кимаше и редеше думи на симпатия и разбиране или се вцепеняваше, заслушан в гласа от отвъдното.

— Майка ви не е променила нищо в стаята му. Онази, която сте споделяли с него. Настоявала е да не променяте нищо и е трябвало да спите в нея нощ след нощ — продължи той.

— Да — простена Джеръми.

— Но вие сте се страхували там и в гнева си сте взели нещо негово, нещо много лично, и сте го заровили в задния двор.

— Да — промълви журналистът, твърде развълнуван, за да каже нещо повече.

— Неговите брекети.

— Оооох! — проплака Джеръми и закри лицето си с ръце.

— Той ви обича, Тод, и знайте, че сега чувства покой. Не ви се сърди…

— Аааах! — изплака отново Джеръми, лицето му се изкриви още повече.

Нейт наблюдаваше съсредоточено сцената и мълчеше. Алвин от своя страна се смееше с глас.

— Този човек заслужава „Оскар“ — извика и вдигна високо чашата си.

— Беше доста добре, нали? — захили се Джеръми.

— Млъкнете най-после — каза Нейт, без да крие раздразнението си. — Ще говорите по време на рекламите.

— Както и да е — каза отново Алвин.

„Както и да е“ беше любимата му фраза.

Картината на екрана се разфокусира, после се върна към Даяна и Джеръми, отново седнали един срещу друг.

— И нищо от казаното от Тимъти Клосън не е истина, така ли? — попита тя.

— Нито дума — отвърна той. — Както знаете, името ми не е Тод, имам петима братя и слава богу, всичките са живи и здрави.

Водещата държеше химикалката над един бележник, сякаш се готвеше да си води записки.

— Тогава как го прави Клосън?

— Ето как, Даяна — започна Джеръми.

Алвин вдигна украсената си с няколко пиърсинга вежда.

— Как я нарече? Просто Даяна? Сякаш сте първи дружки?

— Млъкнете, за бога! — повиши тон Нейт, все по-ядосан.

Джеръми продължаваше от екрана:

— Действията на Клосън са вариация на онова, което хората правят от стотици години. Той е добър психолог, умее да разчита емоциите на човека пред себе си и да улавя подадени неволно от клиента знаци.

— Да, но той е толкова конкретен. Не само с вас, но и с другите си гости. Говори с имена. Как го прави?

Джеръми сви рамене.

— Той ме чу преди шоуто да говоря за брат си Маркъс. Измислих си въображаем брат и разказах на висок глас за него.

— И как тази информация стигна до ушите му?

— Измамници като него използват различни трикове, микрофони и платени подслушвачи, които обикалят между публиката преди представлението. Преди да вляза в студиото, умишлено говорих с много хора и наблюдавах дали някой от тях няма да покаже засилен интерес към историята ми. Както и предполагах, един мъж прояви по-голямо любопитство от другите.

Зад тях на екрана кадрите от шоуто на Клосън бяха заменени от увеличена снимка, направена от Джеръми с малък, скрит в часовника му фотоапарат — високотехнологична играчка, закупена от него за сметка на „Сайънтифик Американ“. Той обичаше високотехнологичните играчки, особено когато ги получаваше за сметка на другите.