Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 2

— Да, но откъде бихте могли… — заекна тя.

Клосън не я остави да довърши.

— Помниш ли думите му? — попита.

— Да — промълви жената.

Клосън кимна, като че ли той самият бе чел писмото.

— Ставаше дума за прошка, нали?

Седнала на дивана, водещата на най-популярното следобедно токшоу в Америка, премести поглед от Клосън към жената и обратно. Изглеждаше едновременно удивена и удовлетворена. Медиумите винаги действаха благотворно на рейтинга.

Жената срещу Клосън кимна и загледан в нея, Джеръми забеляза, че гримът започва да се стича по лицето й. Камерите веднага акцентираха върху това. Предаването достигна до кулминацията на драмата.

— Откъде бихте могли… — повтори тя.

— Говореше и за сестра ти също — измърмори като че на себе си той. — Не само за него и за вас.

Жената се изненада.

— За сестра ти Елън — добави медиумът и при това разкритие жената най-после се разрида. Сълзите бликнаха от очите й като от автоматична пръскачка. Клосън — безупречен в своя черен костюм и малко неподходяща за случая модерна прическа — продължи да кима към нея като онези поклащащи глави кученца, които хората слагат на колите си. Занемяла, публиката гледаше към жената.

— Франк ти остави и още нещо, нали? Нещо от вашето минало?

Въпреки горещината от прожекторите, жената пребледня. С ъгълчето на окото си Джеръми забеляза, че продуцентът вдига пръст и започва да го върти като хеликоптер. Трябваше да прекъснат за реклами. Клосън погледна натам, но погледът му остана непроницаем. Никой друг, освен Джеръми не забеляза размяната на погледи и се учуди, че зрителите не си задават въпроса как медиумите винаги успяват да укротят духовете на починалите в точния момент за рекламите.

Клосън продължи:

— Нещо, за което никой друг не знае. Нещо като ключ, прав ли съм?

Жената кимна и продължи да хлипа.

— И вие нямахте представа, че той го е запазил?

„Ето го необоримият аргумент“ — помисли си Джеръми, станал свидетел на още един сляпо вярващ в духове човек.

— Той е от хотела, където сте прекарали медения си месец. Франк го е сложил в писмото, за да го намериш и да си спомниш щастливите дни. Не иска да мислиш за него с болка, защото те обича.

— Ооох! — изплака жената.

Или възкликна. Може би простена. Джеръми не можа да определи точно от мястото, където седеше, защото звукът беше прекъснат от неочаквано бурно ръкопляскане. Изведнъж изключиха микрофоните. Камерите се отдалечиха. Звездният миг на жената от публиката приключи и тя се отпусна на стола си. Водещата стана от дивана и се обърна към камерата:

— Не забравяйте, че всичко това се предава на живо от нашето студио. Никой от тези хора не се познава с Тимъти Клосън. — Тя се усмихна. — Ще се върнем след рекламите за още един сеанс.

Ръкоплясканията се засилиха и шоуто прекъсна за реклами. Джеръми се облегна назад.

Като разследващ журналист, проявяващ интерес към света на науката, той бе изградил кариерата си, пишейки за такива хора. През повечето време харесваше работата си и се гордееше, че упражнява специална професия, изцяло в служба на обществото, поради което правата й бяха защитени в Първата поправка на Конституцията на Съединените щати. В своята колонка в списание „Сайънтифик Американ“ той бе интервюирал не един и двама Нобелови лауреати, бе обяснил теориите на Стивън Хокинг и Айнщайн на популярен език и веднъж дори бе успял да разбуни обществения дух и Министерството на здравеопазването беше принудено да изтегли от пазара опасен антидепресант. Имаше обширна и добре подплатена с факти и доказателства статия за проекта „Касини“, за сгрешената оптика на космическия телескоп „Хъбъл“ и беше един от първите, обявили експериментите в Юта за предизвикване на студен ядрен синтез за измама.