Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 168

Улиците на Бун Крийк бяха тихи и пусти.

— Би ли ме оставил у дома? — обърна се към него Дорис.

Той я погледна изненадано и едва сега си даде сметка, че по време на пътуването двамата си бяха разменили не повече от две-три думи. Потънал в мисли за Лекси, беше забравил, че не е сам.

— Ами… колата? Няма ли да ти трябва?

— Ще имам нужда от нея чак утре сутринта. Сега е прекалено студено за нощни разходки.

Джеръми зави по познатия път и спря пред дома й. Сутрешният вестник лежеше пред вратата на малката бяла къща. Луната осветяваше покрива й и бледата й светлина му позволи да види отражението си в огледалото. Мисълта, че само след няколко минути ще се изправи пред Лекси, го накара да прокара инстинктивно пръсти през косата си.

Дорис забеляза нервния жест и го потупа по коляното.

— Всичко ще бъде наред. Можеш да ми вярваш.

Джеръми се усмихна слабо, опитвайки се да скрие съмненията си.

— Ще ми дадеш ли някакъв съвет?

— Не — поклати тя глава. — Вече прие онзи, заради който дойдох в Ню Йорк. Тук си, нали?

Той кимна. Дорис се наведе към него и го целуна по бузата.

— Добре дошъл у дома — каза тихо.

Джеръми направи обратен завой и пое с висока скорост към библиотеката. Лекси му бе казала, че я оставя отворена до седем заради хората, които се отбиват там след работа. Спомена му го в един от техните разговори, но в кой и кога, не можа да си спомни. Не беше ли в деня, когато се срещнаха за пръв път? Или на следващия? Той въздъхна, осъзнавайки, че нуждата да си спомня подробности от историята им беше просто опит да се успокои. Правилно ли постъпи, като се върна? Щеше ли да му се зарадва? С наближаването на библиотеката увереността му започна да се изпарява. За разлика от заспалата, потънала в мъгла картина, която си спомняше от първото си посещение, сега центърът беше ярко осветен. Пред „Лукилу“ имаше пет-шест паркирани коли и още толкова пред пицарията. На ъгъла имаше група младежи. Първоначално си помисли, че пушат, но щом се вгледа, видя, че парата идва от дъха им в студената вечер.

Отново зави и в края на пресечката видя светлините от прозорците на двата етажа на библиотеката. Паркира колата и излезе на тротоара. Пое дълбоко студения зимен въздух, прекоси бързо улицата и отвори вратата.

Във фоайето нямаше никой. Той надникна през остъклената врата на залата на първия етаж, видя хора, но Лекси не беше сред тях. Започна да се оглежда.

Решил, че може да е в кабинета или в залата на втория етаж, той прекоси коридора и изкачи стълбата. Огледа коридора и тръгна към кабинета й. Още отдалече забеляза, че вратата е затворена и отдолу не се процежда светлина. Натисна дръжката, но беше заключено. Провери в голямата зала и тръгна към отдела за редки издания. Там също беше заключено.