Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 164

Поръча си китайска храна от ресторанта на ъгъла за трети път през тази седмица, после се облегна назад и се замисли за направения избор. Неволно се запита дали и Лекси обядваше по същото време, но мислите му бяха прекъснати от бръмченето на интеркома.

Той взе портфейла и тръгна към вратата. От интеркома се разнесе женски глас.

— Отворено е. Моля, влезте — каза той, извади една двайсетачка и хвана дръжката на вратата в момента, когато човекът отвън почука.

— Този път сте много бързи — каза. — Обикновено…

Занемя, когато отвори вратата и видя кой стои отпред.

Двамата се вгледаха един в друг. Мина доста време, преди устните на Дорис да се разтегнат в усмивка.

— Изненада! — каза тя.

Той примига невярващо:

— Дорис!

Тя изтупа снега от обувките си.

— Навън е страшна виелица — каза. — Толкова е заледено, че не знаех дали ще успея да се добера дотук. Таксито направо се пързаляше.

Той продължи да се взира в нея.

Тя свали чантата от рамото си и го погледна в очите.

— Ще ме поканиш ли или си решил да ме държиш на вратата?

— О… разбира се, заповядай… — измънка и се отдръпна навътре.

Дорис влезе и остави чантата на масата до вратата. Докато сваляше палтото, огледа апартамента.

— Хубаво е тук — отбеляза и влезе в хола. — По-широко е, отколкото си го представях. Но стълбите са ужасни. Непременно трябва да помислиш за асансьор.

— Да… знам.

Тя спря до прозореца.

— Градът е много красив дори и в бурята. И… оживен. Разбирам защо някои хора искат да живеят тук.

— Дорис… какво правиш тук?

— Дойдох да говоря с теб естествено.

— За Лекси ли?

Тя не отговори веднага. Въздъхна дълбоко, замисли се и накрая кимна:

— И за това.

Той вдигна вежди и тя сви рамене.

— Имаш ли чай? Още не мога да се стопля.

— Но…

— С теб имаме дълъг разговор, момче — изрече твърдо тя. — Знам, че имаш въпроси, но ще трябва да почакаш малко. Та какво каза за чая?

Джеръми отиде в малката кухня и стопли чаша с вода в микровълновата печка. Добави торбичка с чай и я занесе в хола. Дорис вече се бе разположила на дивана. Той й подаде чашата и тя веднага отпи от горещата течност.

— Извинявай, че не се обадих предварително — каза след малко. — Знам, че трябваше да го направя, а да не ти се изтърсвам като гръм от ясно небе, но исках да разговаряме лично.

— Как разбра къде живея?

— Говорих с приятеля ти Алвин. Той ми каза.

— Говорила си с Алвин?

— Да, вчера — отвърна тя. — Оставил телефонния си номер на Рейчъл и тя ми го даде. Обадих му се и той беше така любезен да ми даде адреса ти. Съжалявам, че не можах да се запозная с него, докато бяхте в Бун Крийк. Струва ми се истински джентълмен.

Джеръми разбра, че неангажираният разговор е израз на нейната нервност и реши да не я прекъсва. Разбираше, че тя търси начин да стигне до темата, довела я дотук.

Интеркомът звънна отново и Дорис погледна към вратата.