Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 163

Решението беше прекалено просто, прекалено категорично и на сбогуване той усети разочарованието на продуцентите. Нейт обеща да им се обади, те също, но Джеръми знаеше, че няма да има други разговори.

Колкото до дневника, той го запази, не спомена за него дори и на Нейт.

Джеръми въздъхна дълбоко и набра номера на кмета Джъркин. Предложението му беше просто: Бун Крийк трябваше да спре да обещава на участниците в историческата обиколка из града среща с призраци в гробището. Думата „призрак“ и „духове“ трябваше да изчезнат от рекламната брошура, както и всякакви намеци за свръхестествената природа на светлините. Но историческата легенда можеше да остане и посетителите да приемат, че наблюдават нещо изключително. Нищо не пречеше туристите да се питат, дали светлините не са духовете на умрелите от легендата, но екскурзоводите не трябваше да им го внушават. Накрая поиска от кмета да изземе тениските и шапките с неподходящите надписи от магазините си.

В замяна му обеща да не споменава нищо за „Седар Крийк“, нито по телевизията, нито в своята колонка или в други медии. Нямаше да издаде намерението на Джъркин да превърне града в призрачна версия на Розуел, Ню Мексико, нито щеше да каже на някого, че той е знаел истината.

Кметът прие предложението му. Джеръми затвори, веднага набра Алвин и го закле да си мълчи.

21.

След неуспешната среща с продуцентите от телевизията Джеръми се опита да се върне към предишния си живот. Обади се на редактора си в „Сайънтифик Американ“ и припомняйки си смътно едно от десетките предложения на Нейт, се съгласи да напише статия за възможната вреда от нисковъглехидратните диети. После се настани пред компютъра, часове наред се рови в интернет и прегледа безброй вестници в търсене на история, която би могла да предизвика интерес. Разочарова се, когато разбра, че с помощта на известна рекламна агенция Клосън бе успял да премине през развихрилата се буря след появата на Джеръми в „Най-гледаното време“ и сега преговаряше за собствено телевизионно шоу. Иронията на ситуацията не остана скрита за него и той прекара останалата част от деня оплаквайки наивността на заблудените вярващи.

Малко по малко Джеръми започна да влиза в крак. Поне така си вярваше. Продължаваше да мисли за Лекси, да се пита, дали се готви за сватбата с Родни, но се опитваше да прогони тези мисли. Те бяха прекалено болезнени, затова се стремеше всячески да се върне към своето ежедневие преди срещата си с нея. В петък вечерта посети едно заведение, но не мина много добре. Вместо да се смеси с тълпата и да се опита да привлече вниманието на застаналата до него жена, той седна на бара, цяла вечер стоя над една бира и си тръгна много по-рано от друг път. На следващия ден отиде да види семейството си в Куинс, но когато зърна братята със съпругите и децата им, отново закопня за онова, което знаеше, че никога няма да има.

В понеделник на обяд отново се разрази снежна буря и седнал на топло вкъщи, той най-после успя да се убеди, че всичко е приключило. Тя не му се обади, той също не я потърси. Няколкото дни, прекарани с нея, вече му се струваха мираж, дори започна да се пита дали са били реални, когато седна на бюрото, прехвърли картичките, извади онази с библиотеката и я закачи с кабарче за стената.