Читать «Светлинка в нощта» онлайн - страница 105

Докато той му разказваше, Джеръми влезе в интернет и намери канала за времето. Североизточната част на картата беше скрита под бяло одеяло.

„Д’ре — каза си. — Кой би помислил?“

— Бях много зает, затова съм пропуснал.

— Според мен направо си се крил — заяви приятелят му. — Както и да е, дано тя да си заслужава.

— Какви ги говориш?

— Не ме баламосвай сега. Все пак приятели сме. Нейт беше изпаднал в паника, че не може да се свърже с теб, сега се оказа, че не си чел вестници и дори не си гледал телевизия. И двамата знаем какво означава това. Винаги правиш така, когато срещнеш някоя нова.

— Виж, Алвин…

— Хубава ли е? Бас държа, че е ослепителна. Винаги обираш каймака. Направо ме побъркваш.

Джеръми се поколеба, но в края на краищата се предаде. Приятелят му щеше да дойде, така или иначе щеше да разбере.

— Да, хубава е. Но не е, каквото си мислиш. Ние сме просто приятели.

— Естествено — засмя се Алвин. — Но какво е приятелство за теб и какво за мен? Предполагам, че има малка разлика.

— Не и този път — възрази Джеръми.

— Я ми кажи, тя има ли сестра? — попита го Алвин, без да обръща внимание на възраженията му.

— Няма.

— Но сигурно има приятелки? Знаеш, че не си падам по грозниците…

Джеръми усети, че главоболието му се връща. Повиши тон и каза ядосано:

— Виж, не съм в настроение за такива разговори, ясно?

Алвин замълча за момент.

— Хей, какво ти става? — попита след малко. — Само се шегувам.

— Не ми харесват такива шеги.

— О, ти я харесваш, нали? Имам предвид, че я харесваш много.

— Казах ти, че сме само приятели.

— Боже, не мога да повярвам! Ти си се влюбил.

— Не съм — измънка Джеръми.

— Хей, приятел, познавам те, недей да отричаш. Но това е супер. Малко е шантаво, но е супер. Жалко, но трябва да затварям, иначе ще си изпусна полета. Трафикът е ужасен, както можеш да си представиш. Нямам търпение да видя коя е тази, която най-после надяна примката на шията ти.

— Не ми е надянала никаква примка! — избухна Джеръми. — Не ме ли слушаш какво ти казвам?

— Слушам те много внимателно — отвърна Алвин. — И чувам нещата, които премълчаваш.

— Както и да е. Кога пристигаш?

— Предполагам, че ще е някъде към седем вечерта. Ще ме чакаш, нали? Дотогава можеш да поздравиш дамата от мен. Предупреди я, че нямам търпение да се запозная с нея и с нейните приятелки…

Джеръми прекъсна разговора, без да даде възможност на приятеля си да довърши, и прибра телефона в задния си джоб.

Съжали, че го бе включил. Решението да го изключи беше взето подсъзнателно, но определено се основаваше на факта, че и двамата му приятели понякога проявяваха склонност да го изкарват от нерви. Първо Нейт — енергийният Бъни — преследващ неуморно всяка възможност за слава. А сега и това.

Алвин не се постара да чуе какво му казва. Двамата бяха приятели от години, често прекарваха петъчните вечери из баровете в търсене на жени и говореха с часове за живота, докато изпиваха литри бира. Може би това беше причината Алвин да вярва, че го е преценил правилно. Но не беше. Защото просто нямаше как да бъде.