Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 8

Къщата се намираше на няколко минути път пеша от станцията на метрото „Еншеде Гард“. Притича през платното, зави наляво при училището и пое край къщите по „Треадсколан“. Скоро стигна до парка с обичайната зелена растителност и дървета — единствения спомен от старата детска градина, на чието място в края на 80-те години изградиха нови жилищни сгради. Сви по опасаната с храсти пешеходна пътека към детската площадка, част от комплекса. В пясъчника седяха две мърляви деца с дъждобрани, а трето — на година и половина — се крепеше на най-горното стъпало на пързалката.

— Моля те, Моа, дръж се да не паднеш и да не се нараниш — извика той, преди да стигне до пързалката.

На лицето на момиченцето грейна широка усмивка и то мигом се обърна и заслиза. Двете по-големи деца се втурнаха към баща си. Той се постара хем да ги прегърне, хем да ги държи възможно по-далеч от себе си.

— Здравейте — поздрави ги. — Внимавайте. С работния костюм съм. Само ще ви целуна, а после отиваме да намерим мама.

В този момент Моа се хвърли с главата напред към него и се наложи той да жертва чистото си сако, но в замяна получи влажна целувка по брадичката. В отчаян опит да не нанесе повече щети върху сакото понесе дъщеря си, протегнал ръце пред себе си, а двете по-големи деца го следваха по петите. Щом прекоси прага на къщата, я остави на пода.

— Ехо! — провикна се той. — Водя три мръсни прасенца. Имам нужда от помощ. Свалете си ботушите, преди да влезете — нареди той на двете по-големи деца и приклекна, за да съблече най-малкото.

Пия се появи усмихната, облечена в джинси и бяла блуза, вързана на кръста, а гъстата й тъмна коса бе събрана на конска опашка.

— Здравей, скъпи — приветства го тя. Наведе се и го целуна по врата. — Как мина денят ти?

— Добре, но след малко отивам на оглед на къща. Тук, в квартала е, така че ще е за час, час и нещо. Да нахраним ли децата сега, за да вечеряме с теб, щом си легнат?

— Добре. В колко ще излезеш?

— След половин час, но първо ще ти помогна с децата.

Най-накрая успя да свали дъждобрана на момиченцето и то се втурна напред с радостни възгласи. Другите деца се бяха съблекли сами и след като нахвърляха всички дрехи по пода в антрето, също потънаха в къщата. Той направи отчаян опит да изчисти сакото, но без никакъв видим резултат. Пия вдигна ботушите и горните дрехи и ги понесе навътре. Ханс затвори вратата след себе си.

Никой от тях не забеляза мъжа, който внимателно ги наблюдаваше през оголените клони на люляковия храст в другия край на детската площадка.

Томас изгуби представа колко време е дебнал в тъмнината, но във въображението си се намираше вътре, в топлата уютна кухня. Ухаеше на разтопено масло и пържено месо. Отначало децата тичаха от стая в стая, заети с различни игри, но след време се успокоиха и едно по едно седнаха на масата да се хранят.

Томас не си спомняше кога за последен път е ял в присъствието на други хора. В службата обядваше в стола. Да, имаше и други хора наоколо, но той винаги седеше сам. Родителите му не бяха сред живите, нямаше братя и сестри, никакви роднини, с които да се вижда, и никакви приятели. Сигурно е приятно да се връщаш вкъщи и някой да те чака! Колко чудесно би било да има приятел — човек, с когото да говори за значителни или незначителни неща, с когото да хапват заедно понякога. И колко по-забавно щеше да е готвенето, ако приготвяш нещо и за друг, а не само за себе си.