Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 10

Вторник вечерта

След няколко седмици, прекарани в болницата, най-после отново щеше да се върне у дома. Най-после, защото копнееше да спи в своето легло, да седи сама пред своя телевизор и тя да решава коя програма ще гледа, докато пие своето домашно направено кафе. Липсваха й и ароматите на къщата — на нейния сапун, на нейните препарати, на домашните сладка — пропили се в стените.

От друга страна, въобще нямаше да й е лесно, защото, след като си счупи бедрото, се движеше мъчително и щеше да се оправя трудно сама. С годините интересът й към храната спадна; вече почти не усещаше вкуса й. Нямаше обаче как изобщо да спре да яде. В това отношение престоят в болницата се оказа практично нещо: поднасяха й всичко, не се налагаше нито да пазарува, нито да мие чинии.

Служителят от транспортния отдел постави куфарчето й пред вратата и изчака търпеливо тя да си извади ключодържателя от чантата. Внимателно пъхна ключа, завъртя го и вратата се отвори с лекота.

— Да ви помогна ли? — попита мъжът любезно.

— Не, не е необходимо. Ще се справя. Много благодаря — махна му тя за довиждане.

— Внимавайте и бързо се оправяйте — пожела й шофьорът.

Слезе заднишком по стълбите на верандата, за да се увери, че наистина ще успее да влезе сама в къщата.

Ингрид запали лампата на тавана, избърса внимателно обувките си в изтривалката, облегна патерицата в ъгъла до вратата и направи крачка към закачалката, където свали палтото си, като се крепеше на здравия си крак. Посегна към облечена в червено кадифе закачалка и окачи палтото. После направи още няколко крачки до столчето и приседна. Събу си кожените ботуши и ги постави под закачалката, пресегна се за куфарчето и отвори ципа на капака. Извади удобните чехли и плъзна крака вътре. Облягайки се на стената, успя да се изправи.

Подпряна на патерицата, изкуцука през всекидневната, хвърли си недоволен поглед в огледалото и продължи към кухнята. Спря на прага и се пресегна към ключа за осветлението до вратата.

Докато извършваше тези действия, долови странна миризма. Старите, познати и обичайни миризми бяха налице, но ноздрите й долавяха и нещо непознато. Миришеше на кожа… На кожа и изпражнения ли?

Запали лампата.

В първия миг остана без дъх и застина ужасена, без да разбира какво всъщност вижда. След няколко секунди възприе гледката на мъртъв мъж върху пода и усети как я облива гореща вълна. С несигурни крачки стигна до стол край масата, изтегли го и рязко се отпусна на него. Не можеше да откъсне очи от окървавената плът, представлявала някога лице, и дълго седя там, като си мислеше единствено: вдишай, издишай, вдишай, издишай… Едва след няколко минути се успокои. И тогава установи, че всичко друго е наред. Нищо по кухненските плотове не бе докоснато, а столовете стояха симетрично разположени около кръглата маса. Не се забелязваха никакви следи от борба или насилие; само размазан от бой човек на пода. Мъртъв мъж. Господи, как е възможно?! И защо е тук, на пода в нейната кухня?