Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 6

Имаха три деца, три прекрасни деца. Независимо от своята упоритост, капризничене и невероятно количество енергия все още го правеха необикновено щастлив. Пия изпитваше същото. Познаваше я от колежа, но се събраха едва осем години по-късно, когато отново се срещнаха на някакво парти. Тя работеше на непълен работен ден като зъботехник в предградието, където живееха, и взаимоотношенията им продължаваха да са изключителни и след петнайсетгодишен брак. Бяха най-добри приятели и разговаряха почти за всичко.

В общи линии беше доволен от работата си, макар невинаги да ходеше с удоволствие на огледи през уикендите. Фирмата вървеше добре, а това беше основното. Работата като брокер по недвижими имоти означаваше свобода и разнообразие, а той и партньорът му отнасяха вкъщи добри пари в края на месеца, така че не се оплакваха поне във финансово отношение.

Като се има предвид откъде беше тръгнал, изпитваше известни колебания дали ще бъде щастлив възрастен. Беше единствено дете на самотна полуалкохолизирана фризьорка — когато въобще работеше — чийто единствен интерес бяха мъжете. Често се местеха и никъде не се установяваха за дълго. През годините идваха и си отиваха различни повече или по-малко пастроци. Като малък беше буен и шумен; сбивания и наказания изпълваха детството му. Очевидно е бил трудно дете. Това, разбира се, се отразяваше на оценките му, но необяснимо защо, в гимназията започна да се отнася сериозно към учението.

Именно тогава всичко се промени. Скоро след като постъпи в гимназията, майка му отново се премести, ала той реши да не я последва. Заживя в апартамент-студио и се налагаше сам да се грижи за себе си. През уикендите работеше на бензиностанция, вечерите посвещаваше на учене, игра на футбол и домашни задължения. По онова време израсна и завърши с отлични оценки. Толкова добре се справи в гимназията, че го приеха икономика в колежа.

И ето го сега: на връщане от добре платената му работа във фирмата, която той и партньорът му изградиха от нула, на път към скъпата му съпруга и обични деца в уютната крайградска къща. Тези мисли му бяха приятни, а чувството за удовлетвореност от себе си се засилваше от гледката на посърналите му угрижени спътници, насядали наоколо с нос, забит в безплатен вестник или в заскрежения прозорец. В стъклото видя отражението на някакъв нещастник, вперил поглед в него. Нима щастието му бе така очевидно? Това проблем ли беше? Няма значение, приемаше го.

Томас седеше малко пред мъжа — самия „крал Ханс“ — с гръб обратно на движението, за да го наблюдава. Не пряко — разположи се стратегически и нарочно допусна пътници между себе си и обекта на своя интерес — но добре виждаше отражението му в стъклото.