Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 55

Единственото по-необичайно около Ванерберг беше липсата на баща и майката стриптийзьорка, но за такива неща човек не носи отговорност. След като Петра Уестман се сдоби с личния бележник на Ванерберг, разследващата група установи действията му през последните няколко седмици, но не намери нищо интересно. В компютъра му в „Недвижими имоти ВМ“ също не се появи следа, заслужаваща внимание. Нямаше нищо лично и в домашния, имейлите се ограничаваха до няколко на седмица; не откриха нищо относно евентуална среща с тайнствен продавач на „Акербарсвеаган“ 31, а нередностите при Йорма Молин се свеждаха до няколко глоби за превишена скорост.

Що се отнася до Ингрид Олсон, Санден докладва, че Маргит Олофсон добавила лаконично едно: била човек, който рядко се усмихва. Била я съжалила, защото е стара, болна и преди всичко — самотна, а и се беше обърнала към нея за помощ. Според Олофсон Олсон се отнесла много безразлично към убийството — факт донякъде изненадващ; но безразличието не е престъпление.

От къщата не беше откраднато нищо. Кутията с бижутата — единствените ценности на Ингрид Олсон — се оказа недокосната. Из останалата част на къщата лаборантите, начело с Габриела Хансен, не откриха други следи освен от собственичката; чуждо присъствие установиха само в кухнята, коридора и всекидневната. Тук-там идентифицираха пръстови отпечатъци от Маргит Олофсон. Пръстови отпечатъци от Ванерберг имаше в кухнята и върху дръжката на външната врата, което навеждаше на мисълта, че сам е отворил вратата и е влязъл, ако е било отключено. Пръстовите отпечатъци върху кухненския стол, предполагаемото оръжие на убийството, не се срещаха никъде другаде из къщата, а наличните не успяха да идентифицират.

Щастливото гласче на шестгодишно дете прекъсна разсъжденията му.

— Татко, щеше да ми покажеш „ч.л.“ — напомни му Сара.

— Вярно.

Извади дозаторните лъжички от едно чекмедже.

— Тази е „ч.л.“ — обясни той. — А тази „с.л.“, значи супена лъжица.

— Виж, татко, колко хубави ги правя — провикна се Мая и показа безформените питки, които точеше.

— Да, така е — насърчи я Хьоберг.

Симон режеше зелени чушки и чери домати на ситни парчета. Баща му сложи ръка на рамото му.

— Браво. Чудесно се справяш — похвали го Хьоберг.

— Знам — отвърна самоуверено осемгодишният готвач.

Чу се отварянето на входната врата и гласът на Оса в антрето. Мая остави точилката и хукна натам. Хьоберг я последва и радостно поздрави жена си, след което взе близнаците от количката и затвори входната врата. Постави едното момченце на пода и седна с другото в скута. По това време на годината имаше много дрехи за събличане.

— Ние приключихме с коледното пазаруване — обяви Хьоберг гордо.

Оса го погледна строго.

— Но още е едва ноември — промърмори тя.

— Да, точно така. Сега е най-добре да се направи, нали, Мая?

— Да, да, да — съгласи се Мая.

Остави съблечен син номер едно на пода и се погрижи за номер две.