Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 25

— Недвижими имоти ВМ. Молин на телефона.

Гласът — шлифован и дружелюбен — прозвуча подканващо. Хьоберг се представи.

— Обаждам се във връзка с партньора ви Ханс Ванерберг.

— Знаете ли къде е?

— За жалост имам лоша новина. И тъжна. Мъртъв е.

— Но как така…

Гласът му изневери и настъпи тишина.

— Много съжалявам, но се налага да ви видя. Може ли да мина през офиса ви сега?

— Да. Улица „Флеминг“ 68.

— Тръгвам веднага — предупреди Хьоберг и затвори.

Мъжът прозвуча искрено разстроен и по време на краткия разговор тонът му стана от спокоен тревожен. Докато прекъсваше връзката, на Хьоберг му се стори, че чува изхлипване. Още един близък, на когото се наложи да съобщя новината, помисли си той разстроен.

Беше станало девет часът и Хьоберг предпочете да вземе метрото до фирмата за недвижими имоти, за да избегне досадните задръствания в центъра на града по това време. Облече си сакото и допи кафето на крак.

— Отивам в офиса на жертвата да се видя с партньора му — съобщи той на Лотен, докато минаваше край рецепцията. — Кажи на Санден, когато дойде.

Махна й за довиждане и излезе на улицата.

В метрото разполагаше с време да формулира ситуацията за себе си — или по-скоро малкото, което знаеше: Ванерберг е напуснал дома си в шест без петнайсет в понеделник вечерта, за да се срещне с продавач на улица „Акербарсвеаган“ 31 в квартал Еншеде. Обектът отстои на петнайсетина минути пеша от къщата му. Във въпросния имот живее жена на име Ингрид Олсон, по същото време от три седмици била в болница. Имали ли са уговорена среща или някой, който е знаел, че къщата е празна, го е примамил? Влязъл е вътре и е бил пребит до смърт със стол в кухнята, без там да бяха останали видими следи от схватка. Някой отворил ли му е вратата и ако „да“, то кой? Или вратата е била отключена? Или някой го е проследил вътре? Отвън имаше отпечатъци от стъпки на двама мъже. Едните вероятно бяха на Ванерберг. Той не се прибрал, съпругата му се разтревожила и звъннала в полицията, но подала писмено искане едва във вторник следобед. Приблизително по същото време Ингрид Олсон се върнала у дома, намерила трупа, отишла отново в болницата и помолила сестра Маргит Олофсон да я придружи, която пък от своя страна звъннала на полицията още от къщата.

Извади бележника от джоба, записа си въпросите и добави още един: има ли връзка между Ханс Ванерберг и Ингрид Олсон?

Офисът на фирмата за недвижимо имущество се намираше на приземния етаж в сграда от 20-те години. На витрината имаше снимки и описания на апартаменти и къщи, разположени предимно в квартал Кунгсхолмен и южните предградия — района, където Ванерберг живееше. Предлагаха се и няколко летни бунгала в южната част на града. На вратата висеше ръчно написана бележка „Затворено“, но независимо от това Хьоберг почука. Молин отвори веднага и той влезе в малък, но добре организиран офис с две бюра и кухненски бокс. Протегна ръка на четирийсетгодишен мъж със сипаничава кожа и късо подстригана кестенява коса, който отвърна вяло на ръкостискането му.