Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 24

Изражението на жената не се промени, ала по лицето на баща й се плъзна сълза.

— Знаех си — обяви тя с изненадващо ясен глас. — От самото начало знаех. Никога не би изчезнал по този начин.

— Също със съжаление трябва да ви кажа, че е бил убит. Това сочат уликите.

Откликът й го изненада, но по-късно щеше да си даде сметка, че така реагира човек, когато обича истински.

— Дали е страдал?

— Не мога да кажа — отвърна предпазливо той. — Не съм лекар, но като съдя по видяното, очевидно е станало много бързо и той изглеждаше спокоен.

— Как е починал? — продължи Пия Ванерберг делово.

— Все още чакаме доклада на медицинския отдел. Трудно ми е да определя.

— Добре, а къде е починал? — продължи тя упорито.

— В къща недалеч от тук. Знаете ли защо е бил там?

— Отиде на оглед на имот за продан. Бил наблизо. Не знам къде точно. Отиде пеша.

Хьоберг изпита известно неудобство, задето се възползва от шоковото състояние на жената, за да я разпитва, но беше важно бързо да се изяснят някои обстоятелства и разследването да продължи.

— В колко излезе от вкъщи?

— В шест без петнайсет и смяташе да се върне до час. Щяхме да вечеряме заедно…

За пръв път очите й се откъснаха от него и тя погледна ръцете в скута си, видимо потреперващи.

— Сега ще ви оставя на спокойствие. Ще ви задам само още няколко въпроса — увери я Хьоберг с извинителни нотки. — Кога съобщихте в полицията?

— Звъннах към десет същата вечер, но нямаха информация за инцидент и ме посъветваха да изчакам до следващия ден. Отидох в участъка вчера следобед, когато родителите ми пристигнаха тук.

— Съпругът ви чувствал ли се е някога заплашван? Имаше ли врагове?

— Не, нищо подобно. Той е уважаван човек, всичко го харесват… Харесваха…

— И последно: има ли някой, с когото да говоря в службата му? Някой, който да знае с кого е имал среща.

— Ръководи… ръководеше компанията с партньора си Йорма Молин.

Взе бележника от Хьоберг и бързо написа името и телефона на съдружника.

— Бихме искали формално да ни помогнете за идентифицирането на самоличността възможно най-скоро. Това означава член на семейството да дойде и да види покойника. Някой от вас ще го направи ли? Желателно е да стане днес или утре.

Пия Ванерберг кимна, скри лицето си в дланите и потъна в прегръдката на баща си. Хьоберг се надигна от стола, още веднъж изказа съболезнованията си и се осведоми дали може да се върне след няколко дни с нови въпроси. Бащата кимна в знак на съгласие — лицето му вече бе обляно в сълзи.

Развиделяваше се, когато Хьоберг седна отново в колата си. Пусна радио „Стокхолм“, за да се разсее.

Паркира в подземния гараж на полицейския участък и взе асансьора до нивото на фоайето.

— Добро утро, главен инспектор — поздрави Логен, преди вратата на асансьора да се затвори зад него.

Ведрото й изражение помагаше на всички да забравят тревогите си за известно време.

— Някакви съобщения за мен днес?

— Да. Няколко репортери ви търсеха за коментар относно снощното убийство. Не знаех какво да им отговоря.

— Да звъннат отново след четири часа.

Изкачи се по стълбите и на път за кабинета си наля кафе. Седна зад бюрото и звънна на партньора на Ванерберг.