Читать «Джинджифиловата къща» онлайн - страница 12

— Ето че те поразходихме малко, Ингрид. Добре е да се движиш. Проведохме нещо като физиотерапия.

Ингрид се усмихна на дружелюбната медицинска сестра, която седна на шофьорското място до нея. Старата жена почти не вярваше вече, че на пода в кухнята й наистина има труп. Възможно ли бе да си е въобразила всичко? Дали не получаваше халюцинации от болкоуспокояващите? Струваше й се нереално някой да е бил убит в къщата й.

Колкото повече приближаваха дома й, толкова сигурността, в която се бе потопила, докато четеше списанията в болницата, се изпаряваше. В кухнята й имаше труп. Точка. Как ще се отрази това върху живота й от тук нататък? Къщата сигурно ще се изпълни с полицаи и криминални инспектори, ще преобърнат всичко с главата надолу, докато търсят отпечатъци и улики. Кой ще почисти след тях? Ще опашат имота й с полицейска лента и съседите ще я зяпат. Ще се появят и журналисти. Полицията вероятно ще я разпитва.

Не, определено ще мине време, преди животът й да се върне в обичайното русло; ако въобще някога се върне. Ще се чувства ли отново в безопасност в къща, където неизвестен извършител е убил непознат мъж? Е, нямаше голяма вероятност. Просто ще се наложи рано или късно да загърби случилото се и да продължи, все едно нищо не е станало. Не беше замесена по никакъв начин; просто извади лош късмет. В Швеция всеки ден убиват хора, а на други места — още повече. Не бива да се притеснява от такова нещо, защото единственото необичайно при тази смърт е, че се е случила в нейния дом. Стисни зъби, забрави го и продължавай напред.

Беше страховито, докато вървяха по алеята под ръка в ноемврийската тъмнина. Чакълът под краката им хрущеше и едничката светлина идваше от осветителния стълб до пътеката и стенната лампа на верандата. Температурата беше към нулата и от северните есенни ветрове голите корони на овошките се накланяха, а двете жени потреперваха.

Веднага щом отвори вратата и влезе вътре, сестра Маргит разпозна неприятната миризма. Този път и Ингрид я долови незабавно. Странно, но първия път не стана така. Ингрид запали осветлението на тавана и остана до входа, докато сестра Маргит чевръсто си събу ботушите и решително тръгна към кухнята. На прага спря, за да потърси ключа за осветлението. Вече на светло, се огледа и след секунди очите й намериха каквото търсеха. Без да се колебае, приближи безжизненото тяло върху пода. Ръката й вещо се плъзна под яката на ризата, напипа сънната артерия и много бързо се убеди в онова, което вече знаеше: мъжът беше мъртъв. Изправи се и се насочи към телефона.

Главен инспектор Кони Хьоберг лежеше на дивана и гледаше детско предаване по телевизията. Едногодишно хлапе с див поглед подскачаше нагоре-надолу по него и се опитваше — въпреки строгите и не до там строги възражения — да вземе очилата на татко, в този момент така изцапани от пръстчетата му, че едва се виждаше през тях. Друг едногодишен мародер седеше до поставката за вестници и списания и систематично ги вадеше едно по едно и ги мяташе на пода. Хьоберг си каза — за кой ли път — че имат сериозна нужда от повече такива поставки, и мислено си отбеляза още утре да купи няколко. На колене пред телевизора седеше млада четиригодишна госпожица, потънала в злощастията на зебра, жираф, маймунка и две плюшени мечета, които се опитваха да изчистят детска стая. Изобщо не забелязваше хаоса наоколо и следеше програмата, предназначена единствено за нея, а не за братчетата й близнаци.