Читать «Наричайте ме Скарлет» онлайн - страница 262

В хода на разказите едни избухваха в сълзи, други стояха вцепенени, втренчили поглед пред себе си, сякаш отново преживяваха кошмара. В началото Мартин изпитваше неудобство от всички тях за това, че изваждаха на показ най-интимни подробности от живота си. Дълго се колеба, преди да направи решителната крачка. Когато най-накрая се престраши, в съзнанието й изплува историята с краваря и заедно с нея омразата към него и към подрънкващото канче, с което я пращаха да купува мляко.

Вече почти не се сещаше за Ришар.

През първите месеци от живота си в Ню Йорк го уви в саван от мълчание. Скрито от всички мълчание, което я имунизираше срещу агресията на огромния град и й вдъхваше смелост. Съзнаваше, че страданието й помага. Не й пукаше, че няма пукната пара, че не си показва носа от студентското градче, че живее в стая без прозорец и дели апартамента с четири студентки, с които няма какво да си каже, че прекарва края на седмицата пред телевизора, тъпчейки се със сладки и фъстъчено масло. Вълнуваше се единствено от лекциите, от предизвикателството да се изразява на английски, от трудното и бавно приспособяване към чуждата култура и непознатото общество. Наложи се да си изработи нови ориентири, да привикне към друга метрична система, друг шампоан, друг вид закуска, друг начин на поздравяване. Името Кон-Бендит и марката разтворимо шоко „Бананиа“ не говореха нищо на състудентите й. Шегите й не разсмиваха никого, освен нея, слушателите посрещаха дългите й объркани обяснения на дървения й английски с неразбиращи, безизразни физиономии.

Американското общество се тресеше от протести: младежите протестираха срещу войната във Виетнам, жените срещу мъжете, черните срещу белите. Друсането беше най-нормалното нещо и съквартирантките й редуваха мескалина с LSD и с магически гъби, обсебени от желание за психеделични приключения.

Лека-полека Мартин се нагоди към новия живот, като преди това тегли една дебела черта върху предишния. Това беше единственият начин да оцелее. Ако не го стореше, щеше да живее с усещането, че седи на два стола, разкъсва се между две култури, между два континента. С времето ще се върна към френските си корени, успокояваше се тя.

Тези разсъждения й помагаха да надмогне спомена за мъжа с беглата усмивка, проблясваща като светкавица. Успя да се пребори с цената на неимоверни усилия и раздираща болка. Сигурно така се чувстват родилките. Болки, контракции, кратък отдих, отново болки и нова пауза, за да си поемат дъх, и така, докато се появи бебето на бял свят. Беше се преборила с омразата, престана да го чака, престана да очаква нещо от него. Едно само не можеше да проумее: защо, след като си бе тръгнал, тя не изпитваше желание да легне с друг мъж?

— Опитай с жена — предложи й едно момиче на събирането у Пати.

— Не си падам по жени — отвърна Мартин. — Предпочитам мъжете.

— Тогава стани бисексуална — намеси се Пати, която страдаше по един мъж и се утешаваше в обятията на една жена.

— Не…

— Страшно сте консервативни, това французойките, ей! Ако продължаваш в този дух, никога няма да се излекуваш.