Читать «Наричайте ме Скарлет» онлайн - страница 261

След туй пристигна съобщението за сватбата на Режина Вюрст и Шарл Милал, отпразнувана в най-тесен семеен кръг. Мартин едва не се задави с поничката си. Пътуваше в метрото. Едно голямо парче заседна в гърлото й, едва успя да го изплюе.

Някои известия бяха поръбени в черно. Естел, по-голямата сестра на Бенедикт, бе загинала при пътна катастрофа. Матилд й написа писъмце, в което споделяше мъката си и добавяше едно странно изречение: животът трябвало спешно да се живее.

Новопристигналото известие очевидно беше радостно, пликът не беше обрамчен в черно.

Тя пъхна ключа в ключалката на вратата на апартамент Ф11 и чу един остър глас да я вика:

— Мати, Мати!

— Да, госпожо Хауъл, ей сега идвам. Метрото имаше закъснение. Съжалявам.

Изгуби половин час да чака Клиф, а той така и не се появи. Ужким щяха да говорят за някакво бачкане в рекламна агенция. След две години специалност „графичен дизайн“ искаше да започне да прилага на практика придобитите знания, пък и да изкарва по някоя и друга пара.

— Хъни и Шугър едва устискват, веднага ги изведете!

Разхождаше двата пулела на госпожа Хауъл три пъти на ден срещу храна и квартира. Госпожата я беше подслонила в малко апартаментче на същия етаж, на който беше нейното жилище.

— Веднага отивам: Хъни, Шугър!

Двата пудела скочиха от дантелените си възглавници и я посрещнаха с весели подскоци.

— Леко, леко, не се пререждайте — успокояваше ги тя на френски, докато им слагаше каишките.

Грабна плика и го пъхна в джоба си. Щеше да го отвори по време на разходката.

Старата дама не беше мръднала от канапето във фоайето.

Разтвореният пеньоар откриваше белите й сбръчкани крака, кожата й беше толкова изсушена, че се лющеше. Защо ли изобщо гледам натам, си каза Мартин и я подмина, извръщайки глава.

— Пст…

Тя се обърна.

Старата дама я викаше с пръст.

— Бихте ли могли да ми купите един сандвич с пиле? Гладна съм — обясни тя, подавайки й един долар.

Мартин се огледа. Уолтър не се виждаше никакъв. Хвърли поглед на часовника си. Тази вечер беше на женско събрание. Трябваше да побърза.

— Окей — кимна Мартин и мушна банкнотата в джоба си.

Госпожа Хауъл не е наред. Как е възможно да остави майка си да стигне до това състояние. Няма да е зле да й отделя повече внимание, вместо да се грижи с такава всеотдайност за кучетата си.

Хъни и Шугър я повлякоха към единственото дърво на улицата. Имаше още едно малко по-нататък, на ъгъла на „Медисън“ и 76-а улица, но отиваха дотам само сутрин по време на голямата разходка.

Тазвечерното събрание у Пати щеше да е посветено на „женското осъзнаване“ и на основите на феминизма. На тези събирания жените една след друга вземаха думата и разкриваха случаи на експлоатация, изнасилвания, сексуален тормоз. Припомняха си моменти, в които са се оказвали жертви на несправедливи началници, на родители-насилници.