Читать «Наричайте ме Скарлет» онлайн - страница 263

— Пуши трева. Ще ти мине — предложи трета.

Ужасно ме дразнят с желанието си да откриват безотказен лек за всеки проблем!

Независимо от това, редовно посещаваше женските сбирки. Някои от присъстващите бяха твърдо решени повече да не се изрусяват в знак на съпротива срещу „доминиращата мачистка идеология“, защото било общоизвестно, че мъжете биха искали всички жени да са блондинки. Те разхождаха изрусените си коси с прорасли тъмни корени, горди с този отличителен белег. Джейн Фонда и тя се беше върнала от Виетнам тъмнокоса. Бракът й с Роже Вадим беше минало. Секссимволът Барбарела изгоря на кладата на борбата за равнопоставеност между половете.

Франция й липсваше. Липсваха й Питивие, Париж, улица „Плант“, Жюлиет, Бенедикт, родителите й, дори Жоел и красавецът Рьоне…

Спомни си за писмото и извади плика от джоба си. Познала беше, уведомяваха я за нещо. Огледа се за улична лампа, за да може да го прочете, и задърпа каишките на Хъни и Шугър натам.

„Госпожа Дьо Бомон, вдовица на господин Мишел дьо Бомон,

госпожа Тасен, вдовица на господин Албер Тасен,

господин и госпожа Клод Бонер,

господин и госпожа Жилбер Тасен

имат честта да ви съобщят за сватбата

на своите деца и внуци

Бенедикт и Жан,

която ще се състои на 1 юли 1972 година

в църквата на град Питивие.“

— По дяволите, какво се мотаят тия отпред!

— Явно има задръстване заради уикенда — предположи Мартин.

Наложи се беемвето да намали. Изнервеният водач се опитваше да слаломира между спрелите автомобили почти броня до броня. В съботната сутрин движението по южната магистрала беше особено натоварено и по радиото предупреждаваха, че ще бъде така до пункта за плащане на пътната такса.

— Е, хубава работа! Ако задръстването започва още оттук, кой знае докога ще се влачим. Има опасност сватбената церемония да се състои без мен.

— Трудно ми изглежда.

— Проверете в куфара ми на задната седалка дали не съм забравил бутонелите си.

Мартин порови из вещите му и откри на дъното една кутийка — там бяха.

— Тук са — успокои го тя.

— Не, не е истина… Погледнете този тъпанар със ситроена!

Жан Бонер рязко завъртя волана и изпревари отдясно, после се върна обратно в своята лента, принуждавайки нещастника да набие спирачки, за да не се размаже в мантинелата.

— На всичко отгоре някаква чернилка! Защо ли се учудвам. Научил се е да шофира, докато е пасъл козите!

Сутринта, когато дойде на „Орли“ да я посрещне, първото й впечатление беше за много възпитан и привлекателен млад мъж. Висок, слаб, синеок, с трапчинки. Правилни черти, с една дума — хубавец. Ходеща реклама на Младия чаровник. Извини се за закъснението, като видя трохите от кроасаните, които Мартин бе хапнала с трите си кафета. Тя го успокои, нямало страшно. Важното било, че са се срещнали. Беше облечен изцяло в сиво. Готов за сватбената церемония.

Подръпна ръкава на сакото си и закова поглед в пътя. След малко попита:

— Колко стана часът?

— Дванайсет и половина.

— Боже мой! Церемонията започва в един! Няма начин да стигнем навреме.