Читать «Има ли вълк, има и начин» онлайн - страница 97

Нещо изсъска. Като спукана гума или кутийка спрей за коса. Само след секунди до него се появи едно момиче. Всъщност появи се само лицето й. Имаше много бледосини очи и плътни устни. Снопче виолетова коса докосна лицето й като крило на пеперуда.

— Аз съм Спектра — с усмивка рече тя и после изчезна. След още едно изсъскване се появи ръката й, протегната към него. След като стиснаха ръцете си, нейната отново изчезна.

— Ти можеш ли да ме видиш? — попита Били и после, опомнил се, бързо скри…

— Не! — Тя отново се засмя. — Не се тревожи, виждам само неясно петно топлина. Но ако те напръскам, ще мога. Тогава ще…

— Не! — Били отстъпи крачка назад от гласа. — Никакъв спрей… или поне не от врата надолу.

— Добре — съгласи се тя и го напръска по лицето със струята с аромат на бисквитки.

— Какво е това?

— Мирише приятно, нали? — попита тя и напръска отново лицето си, за да може да види усмивката й. — Имам трийсет и три различни аромата. Аз… — Тя се изчерви и избледня. — Уха, ти…

— Какво?

— Не си грозен.

— Защо? Мислеше, че съм ли?

— Не знаех какво да мисля.

— Мислила си за мен, така ли? — попита той, благодарен, че тя не може да види гигантската му усмивка.

— Откакто направи онази шега, да.

— Когато се облякох като Франки и отидох да видя Брет в болницата ли?

— Не тази. Когато завърза връзките на господин Барнет една за друга.

Ако можеше, Били щеше да започне да пуска искри.

— Кога? В осми клас ли?

— Да.

— Искаш ли да танцуваме?

— Надявах се все някога да ме поканиш — отвърна тя. Звучеше така, сякаш се усмихва.

Това наистина беше началото на нова ера.

Двадесет и пета глава

Разговор

Франки и Брет махаха за довиждане, докато поредната кола, пълна с гости, се отдалечаваше по Радклиф Уей. Без грим усещаше различно нощния въздух по лицето си — както бе да миеш съдовете с голи ръце вместо с ръкавици.

— Все още не мога да повярвам, че могат да видят истинското ти лице — каза Брет, докато махаше. Той сложи ръка на рамото й и двамата тръгнаха бавно по уличката към края й. — Това сигурно е най-прекрасната вечер в живота ти.

— Защо? — попита Франки, полюшвайки чантата със зарядното. — Защото отново сме заедно?

Той се засмя.

— Да.

Но Франки знаеше, че Брет говори за вечерта, която започна с концерт на Лейди Гага и завърши с безпрецедентно парти, парти, което даде шанс на РАД да покажат истинските си лица пред нормитата. Винаги беше искала това. И все пак по някаква причина Франки се чувстваше неспокойна и неудовлетворена. Сякаш късметът й не беше заслужен. Като ленив тийнейджър, наследил цяло състояние, или популярна личност, която бе добила известността си след участие в риалити шоу.

Брет спря.

— Какво има? — попита той и се вгледа в откритото й лице.

— Не мога да повярвам, че Били изпусна вечерта — отвърна тя. Искаше й се и той да беше присъствал. — Надявам се да е добре — но всъщност искаше да каже, че таи надежда да не е разбила сърцето му. От изражението му личеше, че Брет всичко беше разбрал.

— Знам какво е Франки Щайн да ти липсва — въздъхна той и взе ръката й. — И никак не е лесно.