Читать «Има ли вълк, има и начин» онлайн

Лийси Харисън

Има ли вълк, има и начин

(книга 3 от "Монстър Хай")

На Синди Ледерман, Гарет Сандер, Ерик Харди и останалите стряскащо креативни членове на отбор Monster High. Вие слагате „О!“-то в нокти.

Първа глава

Вълчицата с агнешките боти

Оставаха няколко седмици, преди луната, изящно извита като рог, да се изпълни докрай. Времето да се крие не бе дошло. Трансформацията не бе започнала. Причината да бяга не бяха нито ежемесечната битка с бързо никнещите косми, нито вълчият й апетит, нито крайната й избухливост. При все това Клаудин тичаше с все сила през тъмната клисура.

— По-бавно! — излая тя на петте атлетични момчета, оформили защитен кръг около нея, докато самите те, останали без дъх, летяха през гората. С неуморна решителност калните им обувки тежко кънтяха по осеяната със сухи клонки земя. Един през друг те се надпреварваха да се заричат и обещават, че ще защитават Клаудин с цената на живота си. Всичко щеше да е много мило, дори романтично, ако се състезаваха за ръката й. Но нали й бяха братя, цялата работа бе всъщност ужасно досадна.

— Краката ми са смазани! — изпъшка тя задъхано.

Холдон, известен още като Дон, най-големият от тризнаците с цели шейсет и осем секунди, погледна през рамо и закова оранжево-кафявия си поглед върху островърхите златни боти на Клаудин.

— И аз щях да съм смазан, ако ме беше натикала в тези обувки. — Извърна глава напред. — Обущарят май е оставил място само за единия ти пръст.

Хауи, средният от тризнаците, се захили. Ако с тях беше и най-малката от тризнаците, Хаулин, или накратко Лина, веднага щеше да забележи обидата в думите на Дон и на свой ред да ужили Клаудин. Самата Лина, чието име неслучайно се римуваше със злина, си имаше своите смазващи проблеми в изправителния дом. Ако пришките по краката измъчваха Клаудин, то страданията на сестра й идваха от сержанта на новобранците, писъка на свирката в пет сутринта и груповите сесии за управление на гнева… Мисълта за едногодишната присъда на лудата й сестра успокои Клаудин.

— Обувките ми не са от обущар, а от L.A.M.B.! — От устата на Клаудин се разхвърчаха пръски. — И са от агнешка кожа!

— Беееее! Затова ли тичаш толкова бавно? — пошегува се отзад Клонор. Прякорът му беше Нино, понеже беше непостоянен като Ел Ниньо.

Братята Уф се засмяха.

Клаудин искаше да го попита какво беше неговото извинение да тича бавно, но вече знаеше. Чувствителните й вълчи уши долавяха гневните думи, които Нино мърмореше под нос всеки път, щом се удареше в някой клон.

След като бе навършил тринайсет, козината на най-малкия й брат бе започнала да расте доста бързо. Рошавите му вежди, бакенбардите и сплъстеният бретон се полюшваха пред очите му като морски водорасли. Малко гел или обикновена фиба за коса щяха да оправят положението, но Нино отказваше и двете. Цял живот бе чакал козината му да порасне като на голям мъж и нямаше намерение да позволи на няколко удара в лицето да го уплашат.

— Олеле! — изскимтя Клаудин. Една от пришките на петата й се пукна и тя намали спринта до галоп.