Читать «Има ли вълк, има и начин» онлайн - страница 17
Лийси Харисън
Имаше само двама посетители: оплешивяващ мъж с кадифено сако, наведен над чиния спагети, и чернокосо момче, потънало в четене на списание Hot Rod. На бузата му имаше белег, а тениската му бе с надпис „Здрасти, аз съм Рик“. От паника по челото на Мелъди избиха капки пот. Джаксън вече си бе тръгнал.
— Маса за един? — попита изрусената до бяло сервитьорка и пукна един балон с ментовата си дъвка. Ръцете и, осеяни със старчески петна, кръжаха над купчина менюта.
— Ъ-ъъ — запъна се Мелъди. „А сега какво? Да се връщам обратно в колата? Да чакам? Да покажа на сервитьорката снимка на Джаксън? Или на Ди Джей? Да я питам дали е виждала някой от двамата?“ Хиляди варианти засипаха Мелъди, но нито един от тях не си струваше да се обмисли. Той трябваше да е тук! — Всъщност имам среща…
Мелъди бързо провери телефона си.
До: МК
Блокиран номер: Седни при Рик.
Тя вдигна глава. Рик свали списанието и опита да се усмихне, но успя само да извие устни в трепереща гримаса.
„Да!“
— Ще седна при това момче.
Сервитьорката й намигна, все едно казваше: „И аз щях да седна при него, ако бях по-млада с двайсетина години“.
Когато приближи, безпогрешно разпозна искрящите лешникови очи на Джаксън. Ами черната коса откъде се беше взела? Белегът? Списанието? И къде бяха очилата му?
— Чакай малко. — Мелъди се плъзна в сепарето до неговото. На масата имаше две чинии: недокоснато парче чийзкейк с бисквитен „Орео“ и салата. — Ди Джей?
— Не, аз съм — отвърна Джаксън, успял да скрие всичко, но не и нежния си глас. — Дегизиран съм. Минавам ли за лошо момче?
— Сервитьорката смята, че си сладък — опита да говори жизнерадостно Мелъди. Тя взе ръката му и я допря до лицето си; искаше, не, изпитваше силна нужда да вдъхне познатия восъчен аромат на захабените му от пастели пръсти. Но цветовете бяха изчезнали и на тяхно място се бяха появили груби черни петна. Боя за коса. И сега миришеха на сапун от обществена тоалетна и груби хартиени кърпи за ръце.
— Как минаха снимките за Teen Vogue? — попита той, сякаш денят бе като всеки друг.
Мелъди опита да се престори, че е така.
— Клео и аз завързахме нещо като приятелство и това беше добре. Отново пропях и изнесох концерт пред три камили, които се казват Найлс, Хъмфри и Луксор. А онзи тип, Ману, ми даде добри основания да мисля, че някаква жена на име Марина е биологичната ми майка.
Джаксън избута чийзкейка настрани.
— Трудно ми е да повярвам.
— Кое точно?
— Всичко.
— Повярвай го — каза Мелъди, преди да продължи с подробностите.
— Ти попита ли майка си за това?
Мелъди поклати глава.
— Защо не?
— Защото бях твърде заета да се тревожа дали си добре — което бе почти самата истина. Но имаше една част от Мелъди, която не бе готова за този разговор. Онази част, която не знаеше как да реагира, ако Ману се окажеше прав. Очите й се напълниха със сълзи. — Не заминаваш наистина, нали?
