Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 9

— Да направя какво? — попита тя.

— Да участваш в Борда на равновесието. Ще пуснеш ли името си в кутията?

Франки се засмя. Оценяваше чувството му за хумор, както и аксесоарите, които носеше.

— Това е скучно.

— Не се шегувай — рече той. — Ти винаги се стремиш да участваш във всичко. Защо не и сега?

— Това беше преди — запъна се Франки с неочаквано раздразнение. Колко пъти трябваше да му напомня, че беше казала сбогом на политиката? Бе се борила и се бе провалила много пъти. А и освен това битката бе свършила. РАД бяха спечелили. Беше време за парти! — Ако ще е скучно, мен ме отпиши — рече тя. — Няма да прахосам хубавото време, за да стоя на срещи след училище.

— Май само ти няма да участваш — отвърна Брет.

Кутията беше наобиколена от повече от половината ученици. Листчетата бяха свършили. Едно момче, норми, със синя бейзболна шапка написа имената си на хартийка от дъвка. Джаксън Джекил надраска своите върху жълто залепващо се листче. Дори Клео търсеше нещо за писане.

— Радостно е, че и тя ще участва — рече Франки и кимна към Клео. „Може би сега няма да й остава време да ме гледа злобно.“

— Сигурно пъха в кутията листче след листче, за да спечели — обади се Били.

— Ти защо си против нея? — попита го Франки. — Към теб тя никога не е била лоша.

— Просто не искам да пострадаш — каза Били с известен сарказъм. Франки се усмихна. Явно й се присмиваше заради предупрежденията за Спектра. Ала навън бе прекалено слънчево, за да й пука.

— Успех — тя се усмихна на Клео на излизане от салона.

Клео се усмихна самодоволно.

— И на теб. — После се закиска.

Франки се замисли дали да не каже на Клео, че няма да участва. Но защо? Колкото по-бързо излезе от тук, толкова по-скоро ще може да посрещне гостите си край басейна. Всъщност партито беше под номер седем в нейния списък „на живот и смърт“. Затова, като покани и Клео, тя хукна към вратата. Свободата беше по-близо с цял един ден!

Глава втора

Одобрението на вампира

Яркото слънце намигваше, отразявайки се в колите на паркинга. Лала засенчи очите си, а край нея новите шофьори отпрашваха шумно в първата лятна вълна от горещини. Тя потрепери. Защо ли слънцето не можеше да я стопли, както би я стоплил Клод Улф?

Кокетните чудовища, както Лала с гордост наричаше Клео, Франки, Клаудин, Блу и себе си, поеха по осеяния с дъвки асфалт и нито клюките от последните часове, нито ухажването между учениците от по-горните класове можеха да ги изкушат. Очите им, скрити зад слънчевите очила, бяха вторачени в джипа на Лала, която всячески се стараеше да ги забави.

— Стига си се влачила като сопол! — извика Блу през рамо. — Люспите ми се опекоха.

— Болтовете ми горят! (Франки)

— Кожухът ми се опърли! (Клаудин)

— Ще се опека на потник! — оплака се Клео и скри под гъстата кестенява коса на Клаудин оголените си рамене. — Трябва да сваля презрамките, преди да съм станала на райета.

Лала забави още крачка.

— Искате ли слънчобрани? — попита тя, като въртеше в ръка розовата дръжка на един. — В шкафчето имам десетина. Мога да изтичам обратно и…

— Какво ще кажеш да пуснеш малко енергия в краката си? — изджафка Клаудин и се върна, за да подкара Лала напред. — Басейнът на Франки. Забрави ли?