Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 8

— Хей, Клео! — извика я Франки. — Ако стане земетресение, обещаваш ли ти да ми сложиш грима?

— Да бе, тогава ще ми е само до теб — озъби се тя.

Мястото на сърцето в тялото на Франки се сви. Всичко беше напразно. Каквото и да направеше, лентите на Клео се свиваха на топка.

— Остави я — прошепна Спектра, невидимата приятелка на Били. — Факт: близначката й Нефра заминава за Александрия за лятото. Клео е съкрушена. Нали знаеш, те спят в един саркофаг и прочее. Просто си го изкарва на теб.

— Благодаря, че ми каза — отвърна Франки учтиво и потисна желанието си да обърне очи. За никого не беше тайна, че Нефра живее в Кайро и е с три години по-голяма от Клео. Ама и тази Спектра — може ли едно нещичко да не обърка?

— Стига приказки! — извика госпожа Фус и пак плесна рязко, за да въдвори тишина. — Работата ни още не е приключила. Запратихме махалото много надалеч в едната посока. По време на мачовете нормитата седят на скамейките. Те крият естествената си красота зад гримове и аксесоари, повлияни от РАД…

— Какво лошо има в това? — обади се тихо Клео.

Клаудин се изкикоти.

— Трябва да възстановим равновесието — каза госпожа Фус. — Всеки цвят трябва да свети, за да можем да кажем, че сме дъга.

— Изглеждаш толкова вкусна, че огладнявам — прошепна Брет. Франки се усмихна и го сръга с лакът. От балсама на Брет, който крепеше черната му коса на съвършени бодлички, се носеше аромат на восък.

— Последното ни упражнение, преди да ви разпуснем за лятната ваканция…

Чу се всеобщо негодувание. Директорът излезе напред и помаха за тишина. Бавно салонът притихна. Той даде знак с глава на Фус да продължи.

— Искам да се съсредоточим върху равновесието. Затова учениците от всеки випуск ще си направят Борд на равновесието. В него ще има по равен брой РАД и нормита. До края на учебната година, а и през следващата, членовете на всеки отбор ще бъдат натоварени да помагат на съучениците си — събития, подобряване на условията в училището, дори нови занимания и спорт — всичко, което би допринесло за равновесието в нашата дъга.

Учудващо се чуха ръкопляскалия — най-вече от седящите на предните редове. Госпожа Фус и директорът Уикс си размениха изпълнени с гордост погледи.

Звънецът би.

Да! Денят най-сетне бе свършил. Беше време за басейна! Пейките заскърцаха, докато учениците взимаха чантите си.

— Ако искате да имате дума в бъдещето на училището, пуснете името си в кутията на вратата на салона — дереше се госпожа Фус. — За да е честно спрямо всички, ще изтегля имената чрез жребий, а утре директорът ще обяви членовете на борда.

Брет нарами на гръб раницата си и тръгна с тълпата към двойните врати.

— Ще го направиш ли? — попита той и взе ръката на Франки. От радост болтовете й забръмчаха. Дали някога олюпеният му черен лак и пръстенът с черепа ще й омръзнат?