Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 10

Естествено, че не беше забравила. Бяха й съобщили още щом я намериха в ъгъла, гушнала печката си по време на събирането в училището. Лала не беше глупачка, просто беше влюбена. И да си тръгне от училище, без Клод да я целуне, бе все едно да си изгуби портмонето и да не й позволят да си го потърси. Но я вие опитайте да обясните това на неговата „още не мога да повярвам, че го намираш за сладък“ сестра.

Блу вдигна ръкав и погледна розовия си часовник G-Shock.

— Не е валяло от двеста и единайсет часа. Това място пресъхна като Австралийската пустош — каза тя. — Ако вляза в Борда на равновесието, ще сложа плувни коридори в училището и ще ходя на час с плуване.

Франки свали очилата си с пирамидални шипове.

— И ти ще участваш в това?

Клео се засмя, като че ли си спомни някаква шега.

— Аз също ще участвам. — Клаудин повдигна кестенявите си къдрици от обраслия си врат, за да си направи вятър. — Ако ме изтеглят, ще наема фризьор за домашни любимци.

— А аз ще покрия стените с огледала — обяви Клео.

— Какво общо имат огледалата с мумиите? — попита я Франки.

— Нищо — отвърна Клео със самодоволна усмивка. — Просто обичам да се оглеждам.

Кокетните чудовища се разсмяха, докато пристъпваха неуверено на платформите си към джипа. Едно скутерче в свежо зелено профуча край тях и Франки прати въздушна целувка след него.

— Искам го! — надвика тя бръмченето на мотора. А сетне се обърна към Лала. — Изглежда, само ние двете не сме се записали за този борд.

Клео пак се разкикоти.

— Аз се записах — рече Лала и си даде сметка колко необичайно звучеше това от нейната уста. Тя съвсем не бягаше от обществените дейности, но нейното призвание бе опазването и спасяването на животни. Тази кауза ангажираше времето й извън училище. „Толкова много хора се грижат за нас, а кой се грижи за тях?“, обичаше да пита тя, когато някой я помолеше да участва като доброволец в поредната училищна инициатива. След това никой не си правеше труда да я пита втори път.

— А аз си мислех, че козметичните операции на пострадали животни е най-новата ти страст — обади се Клаудин.

— Какво стана с beastiesB4besties? — подразни я Клео, като припомни на Лала старият й имейл адрес.

— Кръстих го така заради един звяр — обясни тя. — Тоест, прилеп.

— За стария ли говориш? — попита Блу и се почеса по ръцете. По паважа попада фин разноцветен прах.

Лала знаеше, че Блу говори за големия Ди, баща й, и кимна.

— Той смята, че лидерските ми умения ще пострадат, защото не взимам участие в училищните дейности.

— И за какво са му на един козметолог на домашни животни лидерски умения? — заинтересува се Франки.

Лала свали пред лицето си розовия чадър с воали.

— Той твърди, че ще ме приемат в добър колеж само ако докажа колко съм отдадена на „Мърстон“.

— Сетих се! — рече Блу и вдигна пръст. — Може да ти намерим някое сладко кутренце и да го кръстим Мърстон.

Всички се разсмяха.

— Какво? — викна Клаудин и погледна към училището. В другия край на поляната, толкова далеч, че само кучешко ухо можеше да долови звук, Клод й говореше нещо.