Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 6

— Всички да станат! — изкрещя една жена на четирийсет и нещо с накъдрена коса и се насочи със скоклива походка към центъра на баскетболното игрище. Махаше с ръце на учениците като на кацащ самолет на пистата, подканяйки ги да се изправят.

Госпожа Фус беше училищният „експерт по интеграция“, както я наричаше директорът Уикс, и имаше за задача да научи учениците от „Мърстон Хай“ на толерантност. След първото събиране Клео бе казала: „Може би трябва да ни научи как да се отнасяме толерантно и към гардероба й.“ И колкото и да не обичаше да съди другите, тук Франки трябваше да се съгласи с Клео.

Човек трудно можеше да преглътне униформата на госпожа Фус — дънки „Ливайс“ с висока талия, маратонки „Рийбок“ в розово и сребърно със специална подметка и тениска най-малко пет номера по-голяма, на която се четеше нов лозунг: ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ даже да е гей.

— Това е последното ни събиране за тази година, затова пейте с цяло сърце. — Госпожа Фус натисна копчето на старата училищна уредба и с отсечен жест сложи лявата ръка на гърдите си. В салона отекна доста енергична интерпретация на новия химн на „Мърстон Хай“. Както винаги, пълна с желание да извлече максималното и от най-досадната ситуация, Франки се изправи и запя с цяло гърло.

Давайте всички без колебливост! Ние в „Мърстон Хай“ знаем що е търпимост! Купон е голям да ходиш на училище. Щом имаш РАД за другар, то не е мъчилище!

Франки изпя последния стих колкото може по-силно и всички скочиха на крака и запляскаха с ръце. Госпожа Фус вдигна палци нагоре, щастлива от прилива на младежки дух. В отговор Франки направи същото. Клео завъртя очи — сигурно си мечтаеше да отреже палците на Франки и да ги напъха в…

Ала нормитата също много са добри. Нека да ги вземем в нашите игри! Всички ще сме заедно — нормита и РАД. Да си далеч от „Мърстон Хай“ е направо ад!

Франки даде тон и след нея всички затропаха с крака. Госпожа Фус избърса от очите си сълзите на гордост.

— Без озлобление! — извика учителката и вдигна юмрук във въздуха.

— Само търпение! — отвърнаха учениците.

Аплодисментите продължиха и след като госпожа Фус изключи уредбата и нагласи микрофона и слушалките си.

— Всички по местата!

Високоговорителите изпищяха и пронизаха неспокойното жужене на учениците. Клаудин запуши ушите си.

— Съжалявам, Улф! — рече Фус й зае своята сериозна поза — ръцете, скръстени отзад, колената допрени едно до друго. — Днес е последната лекция от програмата на „Мърстон Хай“ „Да се потопим в различността“.