Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 21

— Долу, Марая — или както там се казваш… Дим да те няма! — Облечен с карирани къси панталони и тюркоазен суичър, той крепеше като цирков клоун камара димящи каседили, които всеки миг щяха да се стоварят от златния поднос. Кутийките със сода се заклатиха. Блу скочи и взе подноса.

— Не съм виждал толкова блясък от времето, когато посещавах „Студио 54“ — каза Влад, докато се озърташе наоколо.

— Благодаря — Клаудин се усмихна с гордост.

Под ритъма на „Калифорнийските момичета“ на Кейти Пери Влад пристъпи наперено към компютъра. Надзърна над рамото на Лала и цъкна с език.

— Знам, знам. Но все още е… — Тя погледна към небето, за да изчисли положението на Луната. — Седем и четирийсет и пет. — Лала погледна Клаудин и тя потвърди с кимване. — Имам още петнайсет минути.

— Хайде, Шейла, дай да хвърлим по едно око — каза Блу и потупа Китсън — оранжевото коте с верижка през кръста и магнитни обеци с клипсове (изработени за чувствителни котешки уши).

— Да, направи като петролен танкер — залей ни, но не с нефт, а с информация — каза чичо Влад.

Лала бавно се завъртя на стола си — искаше й се да бе сама с животните както обикновено. Десетина чифта влажни очи я гледаха с любов, без да я осъждат. Животинките й не даваха ни лапичка, ни мустак, ни носленце дали ще я приемат в колежа, или дали има умения на водач. Бяха благодарни просто защото се грижеше за тях. И никога не заминаваха в командировки, нито затваряха телефона по средата на разговора, защото закъсняваха за среща. Бяха по-човечни от повечето хора.

— Побързай — подкани я Клаудин, защото нямаше търпение да заснемат филма за блога й.

Лала пое дълбоко въздух. Ако в гърдите си имаше сърце, то щеше бясно да блъска. Откъде да започне? Помисли си да ги върне към телефонния разговор с баща си или към извънкласните дейности, които бе търсила в интернет, но крайният срок я притискаше, затова заложи на най-важното:

— Обувната компания „Брижит Т’у“ и спортната конфекция „Дали Спортс“ са се обединили…

— Стоп! — Влад вдигна длан като училищен патрул. — Не се произнася с у, а с о. — Той свали очилата си с костенурковите рамки и потърка носа си, сякаш чашата на търпението му щеше ей сега да прелее. — Ако тази mademoiselle бе чула как накълца фамилията й на кайма, вече щеше да си мъртва.

Момичетата прихнаха.

— Извинявай — рече Лала. — Така… Френската дизайнерка Брижит Т’о и спортни дрехи „Дали Спортс“ са се обединили, за да създадат обувка, която събира модата и функционалността в едно. Нарекли са я „Т’о Дали“.

Чичо Влад заръкопляска.

— J’adore! И кой следва? Джими Чу и „Рийбок“? Може да кръстят обувките „Чубока“.

Всички се засмяха. Без Лала. От толкова стрес никак не й беше до шеги.

— Обявили са конкурс за училище, което обединява различни хора — както те са направили с обувките. Точно за „Мърстон“ е.

Еми отвори ледена сода.

— Каква е наградата?

— Победител ще бъде първото спонсорирано училище в Америка — заяви Лала и започна да се върти по-бързо на стола. — И ще получи един милион долара за обновление.