Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 19

— Тя знае песента! — викна Кандис и вдигна ръката на сестра си.

Мелъди наведе глава, за да се скрие. Но Били обви коленете й с ръце и я изтика нагоре.

— Името й е Мели! — провикна се Кандис. Едно момче с чуплива коса, очила с телени рамки и набола от много учене брада се появи до нея. Кандис го прегърна като герой, завърнал се от фронта. Шейн?

— Идва! — извика Спектра.

— Ме-ли! Ме-ли! Ме-ли! — викаха Спектра и Били. И само след миг всички започнаха да им пригласят.

Мелъди замръзна. Щеше да убие Кандис… ако преди това не умреше от срам.

Кандис стисна Мелъди за раменете. Зелените й очи бяха искрени. Дори любящи.

— Нали помниш какво ти казва мама? Какво ще направиш, ако знаеш, че няма начин да се провалиш? — Мелъди стисна юмруци, сякаш знаеше отговора, но отказваше да го каже. Кандис й намигна. — Страх, вън!

С помощта на Били, Спектра и Шейн, Кандис избута сестра си напред. Сейдж протегна мазолестата си ръка и издърпа Мелъди на сцената.

— Хубава пижама. — Китаристката се ухили, но беше искрена. — От началото ли? — прошепна тя и после й хвърли микрофона.

Мелъди преглътна колата, която се надигна в гърлото й. Лицата я гледаха отдолу. Да можеше едно от тях поне да е на Джаксън. Тези лица не излъчваха топлина и любов. По тях се четеше нетърпение, възбуда и готовност да негодуват. Скептичността им заглуши първите акорди на китарата и още преди Мелъди да започне, я отписаха като аматьор.

Затвори очи. Можеше да го направи. Беше го правила и преди. Винаги бе мечтала отново да пее. Просто не трябваше да обръща внимание на подмятанията. Трябваше само да се отърси от недоверчивите лица, да си представи, че е под душа и…

— Аз имам очите на кукла…

Гласът й беше ясен. Нямаше хрипове. Нито храчки. Беше чист и пленителен.

Изведнъж Мелъди се пренесе в Бевърли Хилс. Изпита гняв към света, който й бе обърнал гръб заради носа (вярно, беше огромен). Бе я принизил до една част от тялото й, без да види човека в нея. Гневеше се и под душа, докато близките й бяха на разходка и се радваха на красотата си.

Китарата на Сейдж бе настойчива. Мелъди стискаше микрофона с две ръце, поела енергията на барабаните и баса. Възмущението й растеше, набираше сила като торнадо.

— Искат те наистина, искат те наистина, искат те…

Музиката забави темпо. Песента отиваше към края си. Мелъди нагоди гласа си към нея. От гняв през отмъщение и уязвимост до примирение.

— Един ден и ти ще страдаш като мен…

Последен акорд и песента свърши. Публиката стоеше притихнала. Мелъди отвори очи.

Аплодисментите заваляха като лакомства от пукната пинята. Тя се усмихна скромно.

— Знаеш ли нещо на Нирвана? — попита я Сейдж.

Мелъди кимна.

Глава четвърта

Виж какво донесе прилепът

Граф Великолепни се спусна от балдахина на черното легло ковчег. Разпери нокти, заскърца с жълтите си зъбки и се насочи право към…

— Недей! Това не е истинска мишка! — извика Лала и едва смогна да улови коженото си животинче, преди да е стигнало клавиатурата и да е съсипало документа й. Докато го чешеше по пухкавата главичка, то пусна тънка лига върху розовата й копринена пижама.