Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 20

— Гадост! — Айриш Еми скочи от рошавите възглавнички и се блъсна в сребърните ръчки, с които се пускаше балдахина на леглото ковчег, направено по поръчка за Лала. Маската от хума на лицето й се напука.

— В Америка на всички им текат лигите, Еми — пошегува се Блу, докато лакираше ноктите на пудела с цвят на карамел. — Я виж Тийни Търнър. — Въпросното кутре удивително напомняше певицата, когато бе сресала къдриците си. Сега то похъркваше кротичко. Мокрото петно под нослето му бавно растеше върху черното сатенено кресло.

Айриш Еми огледа приютените от улицата немирни животинчета, натъпкани в кафези и кучешки клетки, по чиито дъна бяха застлани пожълтели вестници.

— Знам. Просто имам чувството, че пак съм дете и съм се върнала във фермата.

— Недей скимтя, Шейла — обади се Блу. — Намираш се зад кулисите на истинско модно шоу за бездомни животни. Нищо фермерско няма в това.

— Наистина — намеси се и Клаудин. — Мислех си, че искаш да ни помогнеш. — Тя намекваше за своя видеоблог „Където има вълк, има и начин“. Канеха се да заснемат колекцията й от аксесоари за животни „Направи си сам“ и Айриш Еми бе пожелал да работи с камерата.

— Естествено, че искам — настояваше Айриш Еми, докато си вееше с една каседиля.

Лала искаше да ги помоли да говорят по-тихо. Беше невъзможно да се концентрира между неразбираемото им бърборене и върховните песни от плейлистата на Блу. А писмото, което пишеше, отдавна трябваше да е готово. Вместо два-три часа й бе отнело цели дни.

— Дали да не отворим прозореца? — попита Клаудин и огледа черните прозорци близо до сводестия таван, някои от които бяха облепени. — В тази влага лапикюрът на Тийни Търнър никога няма да изсъхне. — Кадифеният кожух на Клаудин бе окичен с капчици роса заради овлажнителя с форма на жаба, който бълваше пара над терариума на Брокол и Филиз — двете костенурки със залепени джинсови джобчета на черупките си.

— Брокол кашля — каза Лала. — Студеният въздух ще го разболее. Имен също!

— Но това не се търпи — каза Айриш Еми. — Вонята тук е ужасна.

Лала се извърна от компютъра и ядно изпухтя.

— Граф Великолепни, отвори най-горния прозорец, моля те.

Прилепът литна към тавана и заудря с глава по тапета на черни и розови ивици. Една по една там се появиха дупчици с формата на сърца. През тях се процедиха лунни лъчи и освежителни струи въздух.

— Ура! — запляска Айриш Еми. — Имам чувството, че съм буболечка в кибритена кутийка.

— Клод ми ги направи, след като една врана влетя през обикновения прозорец и отмъкна Змейк Гиленхал от клетката му — обясни Лала.

Айриш Еми сви устенца, като че ли това бе най-прекрасното нещо, което чуваше в живота си.

Някой почука. Тийни Търнър скочи от леглото и се затича към вратата. Малки плитки с мъниста заподскачаха с дрънчене от меките й рунтави уши.

— Влез! — викна Лала.

Чичо Влад бутна с единия крак вратата, докато с другия пазеше равновесие. Кученцето се хвърли върху гуменките му, направени по поръчка в розово-черно каре, и задраска по палеца му.