Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 17

Мелъди изми ръцете си със студена вода без сапун на клатещата се мивка и огледа отражението си в напуканото огледало. Съвсем не бе в най-добрия си вид. Разчорлената й черна коса бе вързана на рошава опашка, около лицето й висяха разпръснати перца, а сивите й, иначе присвити, очи се кокореха от кофеина. Тя със сигурност не беше Кандис. Ала тази вечер това не я вълнуваше. Тук никой сякаш не я забелязваше. Беше невероятно.

Когато тръгна към изхода, светлините намаляха. Всички се струпаха пред сцената и започнаха да аплодират.

Едно русо момиче по впити къси панталонки и тениска над пъпа, с оголено закръглено коремче, от което изобщо не се притесняваше, седна на старите барабани, поправени с тиксо тук и там. Друго момиче — с розова коса, сребристо горнище и черни джинси по тялото — включи бас китарата си в стар усилвател, върху който имаше почти разлепена лепенка с надпис: ЛОШО КОТЕ. Китаристката носеше синя бална рокля на воали, скъсани мрежести чорапи и тежки ботуши. Щом те заеха местата си, на сцената се възкачи брюнетка с лъскава конска опашка и черна тениска, смъкната от едното й рамо. Белите й кожени боти отразяваха мръсния дървен под. Момичето имаше вид на възмутена мажоретка, а не на член на рокбандата.

— Хей, пияници и смотаняци! — викна тя. — Аз съм Давина и сега ще ви разклатя гребенчетата!

Останалите от групата се спогледаха с раздразнение. Розовокоска се наведе към микрофона и извика:

— А, забравих другите. Ние сме „Богиня Гръндж“. — Всички аплодираха шумно. Давина се подсмихна кокетно. — Моя грешка.

— Свикнали сме — извика барабанистката и удари палките една в друга. — Пет, шест, седем, осем!

Мелъди изведнъж си спомни — контролното по математика! Беше време да си тръгва. Но тогава в бара гръмна познат акорд. Пърл Джем? Не можеше да тръгне сега.

Започна да си проправя път към сцената.

— Гледай къде стъпваш! — викна момиче със синя коса, ластични дънки и мрежест потник. В този момент Мелъди се блъсна в грамада от мускули с тъмносива тениска.

— Добре ли си? — попита момчето и стисна рамото й. Въпреки потните тела наоколо ръката му беше учудващо студена. Тя кимна и се шмугна край него.

— Последвай ни — каза познат момчешки глас. Това беше Били и приятелката му Спектра, която винаги ухаеше на виолетки — любимата невидима двойка на „Мърстон Хай“. Двамата ловко я отведоха до сцената. Не за първи път плаваха в тези води.

Докато прожекторът шареше насам-натам, Мелъди успя да зърне Спектра. Когато светлината я отмина, безплътната красавица с лилава коса и черна рокля изчезна.

— Какво правите тук? — попита ги Мелъди.

— Идвам тук от години. Музиката е страхотна.

Мелъди закима енергично и вдигна палци към Спектра. После размаха ръце и закрещя, защото бандата засвири „Състояние на любов и доверие“.

— Къде е сестра ти? — попита Били.

— С Шейн! — изкрещя Мелъди.

— Виж с кого се запознах! — викна Кандис, приближавайки с танцова стъпка в средата на влакчето от трима души. — Руди и Байрон.

— Брайън — обади се момчето отпред.

— Тогава спри да повтаряш, че се казваш Байрон — каза Кандис.