Читать «Балада» онлайн - страница 2

Както и да е, първите шест дни ние (аз и моите нови съученици) се „ориентирахме“. Научихме къде са стаите за заниманията ни, имената на учителите ни, часовете за храна в стола и че вратата към четвъртия етаж на моето общежитие заяжда. На петия ден вече знаех какво правя. На шестия ми беше станало втора природа.

На седмия ме обзе вселенската скука. Вечерта седнах в колата на брат ми и си пуснах гневна рок музика. Бях чел някъде за проучване, проведено от група учени за това как влияе музиката на животните. Пускали класическа и рок музика на две групи плъхове. Не си спомням подробностите, но след няколко седмици получилите класическо музикално образование плъхове се катерели, така да се каже, миролюбиво по корпоративната стълбица, обути в последния модел обувки „Биркенсток“ и с вратовръзки. Рок плъховете станали канибали и се разкъсвали взаимно до смърт. Не знам кои групи са им пускали, а и не съм много сигурен каква е била целта на проучването. Но ако трябваше да слушам само „Пърл Джем“ в продължение на две седмици, накрая и аз щях да изям съквартиранта си.

Както и да е, знаех, че е седмата вечер, защото имах седем черти от вътрешната страна на дланта си. Шест вертикални и една пресичаща ги хоризонтално. Седях в своя малък свят със сив интериор и бях надул басите толкова силно, че усещах как задникът ми потреперва. В общежитието имаше ограничения за силата на звука, особено в часовете, когато учениците можеха да репетират, та беше доста трудно да си намериш местенце за слушане на музика. Това се нарича ирония.

Гледах как слънцето оставя обгорена червена пътека зад сградата на моето общежитие. За разлика от останалите академични сгради в корпуса, които бяха величествени и увенчани отпред с колони във федерален стил, общежитията бяха абсолютно непретенциозни — квадратни кутии с хиляди прозорци, приличащи на немигащи очи.

Музиката в колата беше толкова силна, че отначало не чух потропването по моя прозорец. Когато най-накрая се усетих и вдигнах глава, лицето, което видях, ме изненада по няколко причини: кръгло, обикновено, несигурно. Съквартирантът ми Пол. Свиреше на обой. Мисля, че училището беше решило да ни събере заедно, защото инструментите и на двама ни имаха мундщуци, тъй като определено нищо друго не ни свързваше. Смъкнах прозореца.

— Искаш ли да се гушнеш при мен?

Пол се засмя много по-шумно, отколкото се очакваше след моите думи — не бях казал нещо чак толкова смешно; после ме погледна гордо, доволен от дързостта си. Мисля, че го плашех.

— Пич, това е смешно.

— Просто още една от услугите, които предлагам. К’во става?

— Прибирах се в стаята да поработя, нали знаеш… — махна към мен с една тетрадка, сякаш това трябваше да ми говори нещо — домашното по математика. Все още искаш да го погледнем заедно, нали?