Читать «Балада» онлайн - страница 19

Но този път тук имаше стотици от всякакъв вид и размер, от високите изящни дворцови феи, които очаквах да видя, до малките грозни гномчета, които не очаквах — те рядко излизаха от своите дупки и работилници, за да дойдат на танците. Всички танцуваха по двойки и тройки и всички изглеждаха красиви, докато се въртяха в шеметния танц.

Отдръпнах се назад, на няколко крачки от тях, потънах почти до кръста в сухата трева, избърсах ръцете си в най-горните листа и въздъхнах тежко. Не бях очарована, че ги виждам. Надявах се, че „Торнкинг-Аш“ ще бъде само мой.

Но музиката им ме призова, нахлу неустоимо в тялото ми. Колкото по-дълго стоях тук, вслушвайки се в пулсиращия ритъм на танца им, толкова повече разбирах, че трябва да се присъединя към тях и да го усетя сама.

Танцьорите не ме интересуваха, независимо от невъзможните форми, които създаваха с телата си, и сладострастието, струящо от допира на кожа в кожа. Запътих се към музикантите. Жилаво, красиво момче фея, приведено над кожен тъпан в скута си, даваше хипнотичен и първичен ритъм на танца. Един досадник подръпваше жално струните на фидела си, друга фея тресеше дайрето си в съвършена хармония с бумтящия тъпан, имаше и флейтист, който ни призоваваше да танцуваме с плашеща налудничава страст. Но само момчето, което караше тъпана си да звучи като вода, капеща в гигантска тенекиена кофа, или като стъпки на великан, или като дъжд, барабанящ по покрива, привличаше погледа ми. Само то можеше да те накара да забравиш кой си и къде се намираш.

— Един танц, скъпа? — Трол с големи крака и сплеснато като лопата лице ме хвана за ръката. Само миг след като докосна пръстите ми, ме пусна.

Усмихнах му се подигравателно.

— Да, не мисля, че би искал нещо от това.

Той се наведе към трола до себе си и му каза по типичния бавен тролски начин:

— Тя е леанан шии.

И просто така бях представена на събралото се общество. Думите преминаха от танцьор на танцьор като бърза заразна болест и докато се придвижвах из тълпата, усещах погледите им върху себе си. Не бях поредната обикновена фея, бях леанан шии. По-низша от низшите, в дъното на стълбицата. Почти човек.

— Не знаех, че танците са част от талантите ти — обади се една фея, отдръпвайки се от мен. Тя и приятелите й ми стигаха едва до кръста, а смехът им приличаше на жужене на пчели. Загледах се за миг как се въртят и краката им удрят земята в непогрешима хармония с ритъма на подлудяващия тъпан — под яркозелените им рокли от време на време се показваха опашките им.

Озъбих се в подобие на усмивка.

— Не знаех, че говоренето е сред вашите таланти. Не мислех, че маймуните могат да говорят.

Феята, която ме заговори, се намръщи, придърпа с рязко движение роклята си надолу и повлече другарките си настрани. Направих гримаса след тях и продължих да вървя през тълпата. Не знаех какво точно търся може би просто място, където музиката щеше да ме залее с магията си и щях да забравя всичко останало.