Читать «Балада» онлайн - страница 17

— Ди — каза Джеймс. — Земята вика Ди. Викам планетата Ди. Хюстън, май комуникацията ни е прекъсната. Ди, Ди, чуваш ли ме?

Тя се извърна и погледна отново към него. Примигна няколко пъти.

— Ами… Да, извинявай за това. Не успях да спя добре миналата нощ. — Имаше много красив глас. Помислих си, че може да стане чудесна певица. Приключих с фалшивото завързване на обувките си, изправих се и се запътих с бавна стъпка към фонтана, за да се скрия във водата. Зад себе си чух как Джеймс каза нещо и Ди се засмя — смях на облекчение, сякаш е минала цяла вечност, откакто е чула нещо забавно, и сега се радваше, че хуморът все още съществува.

Излегнах се във фонтана — в тази си форма нямаше как да усетя мокротата — и погледнах нагоре към мрачното небе; водата се стелеше на равни вълнички над мен и заливаше очите ми. Чувствах се в безопасност, напълно невидима, напълно защитена.

Ди и Джеймс дойдоха до ръба на фонтана със сатира и застанаха точно над мен, близо един до друг, но без да се докосват, разделени от някаква преграда, която бяха издигнали, преди аз да се появя на сцената. Джеймс пускаше безсмислени шегички през цялото време, една след друга, и я караше да се смее отново и отново, така че да не им се налага да говорят. Трябваше да намеря начин да го накарам да приеме сделката ми.

Двамата гледаха към сатира, който се хилеше срещу тях и танцуваше във вечността върху малко дъбово листо в средата на водата.

— Чух те да репетираш — каза Ди.

— Онемя ли от великолепието ми?

— Всъщност мисля, че си станал много по-добър, откакто съм те слушала за последно. Не мислех, че е възможно.

— О, напълно възможно е. Светът е прекрасно и странно място. — Поколеба се. Лежейки във водата, можех да разчета мислите му много по-лесно. Видях как в мозъка му се появява въпрос как се справяш тук? Но вместо това каза: — Става по-студено вечер.

— Понякога в стаята ни е дяволски студено! — Гласът на Ди беше прекалено ентусиазиран, радостен от лекотата на разговора. — Кога ще пуснат парното?

— Може би така е по-добре. Ако го пуснат още сега, през деня в стаите ще става толкова горещо, че ще можем да си печем бонбони на радиаторите.

— Така си е. Пък и следобед все още е достатъчно топло, нали? Предполагам, че е заради планините.

Видях как Джеймс се бори с думите си, преди да ги изрече — първото искрено нещо, което се готвеше да каже, откакто я видя под уличната лампа.

— Планините са величествени, нали? По някаква причина обаче, когато ги гледам, се натъжавам.

Ди не отговори и не реагира по никакъв начин. Сякаш ако Джеймс не говореше забавни неща, тя изобщо не го чуваше.

Отдалечи се от него и се придвижи по ръба на фонтана. Той не я последва. Момичето потопи ръка във водата, близо до стъпалата ми, и каза: