Читать «Балада» онлайн - страница 21
Маги Стийвотър
— Всеки наоколо може да ми каже истината — каза мъжът.
Усмихнах му се отново, но не отвърнах на предизвикателството.
— Виждам, че разговорът с теб няма да ме доведе до никъде — въздъхна той и ми подаде ръка. — Искаш ли вместо това да потанцуваме? Само един танц?
Не обичах да танцувам с феи, но това беше човешко същество. Стиснах леко зъби.
— Няма такова нещо като един танц в тези сборища.
— Така е. Тогава ще танцуваме, докато пожелаеш да спрем. И ще спрем.
Замислих се за миг. Танцът със съпруга на Елинор, без предварително да съм отправила молба за тази привилегия, ми се струваше лоша идея. Което, от друга страна, прибавяше вълнуващ елемент към предизвикателството.
— Къде е нашата скъпа кралица?
— Заета е с по-важни дела на друго място. — За частица от секундата ми се стори, че видях как нещо — облекчение, може би — премина по лицето му и после изчезна. Ръката му беше все още протегната към мен и аз поставих своята в дланта му.
И музиката ни понесе. Краката ми полетяха в ритъма, опитвайки се да догонят неговите, и двамата се завъртяхме сред тълпата. Някъде там беше нощ, но тя като че ли още не бе стигнала до този хълм, ярко осветен от сиянието на множеството малки кръгове, образувани от танцьорите, и от искрящия прах, носещ се във въздуха.
Танцувахме. Ръцете му ме държаха здраво, сякаш щеше да ме повдигне всеки момент нагоре, и от всички страни бяхме наблюдавани. Докато се носехме покрай останалите феи, чувах гласове и откъслечни фрази от разговорите:
— …
— … ако кралицата разбере…
— … защо тя танцува със…
— … той ще бъде крал, преди да…
Пръстите ми стиснаха силно мъжа.
— Значи ще ставаш крал; затова си тук.
Очите му светеха. Както ставаше с всички хора, и той се опияняваше от музиката, след като започнеше да танцува.
— Това не е тайна.
Мислех си да отвърна — „За мен беше“, но не исках да приличам на глупачка.
— Но ти си просто човек.
— Мога да танцувам обаче — протестира той. Наистина можеше. Доста добре за човек — тъпанът пронизваше тялото му и го тласкаше във всички посоки, краката му правеха сложни стъпки по утъпканата трева. — А когато стана крал, ще притежавам и магическа сила.
Завъртя ме около себе си.
— Как ти хрумна това, човеко?
— Кралицата ми обеща и й вярвам; не би могла да ме излъже. — Засмя се диво и видях, че вече беше напълно опустошен от музиката, обсебен от танца, толкова уязвим за нашите сили… — Тя е много красива. Боли ме,
Не се изненадах, че красотата на кралицата му причинява болка. Тя нараняваше всички, които можеха да я видят.
— Магията не се носи просто във въздуха, човеко.
Той се разсмя отново, сякаш бях казала нещо много смешно.
— Разбира се, че не! Тя се пренася от тяло в тяло, нали така? Затова предполагам, че ще дойде в мен от нечие друго тяло.
Смятах се за зловещо създание, но това прозвуча страшничко дори и за мен.
— Някой друг, притежаващ магия… Да се зачудиш откъде ли ще намери друго човешко тяло с такава магия. И какво ли ще направи с този друг.
— Кралицата е много изобретателна.
Сетих се за начина, по който беше изплела внимателно мрежата си зад гърба на бившата кралица, за да бъде сигурна, че когато короната падне от главата й, тя — Елинор — ще бъде тази, която ще я вдигне и сложи на своята.
