Читать «Балада» онлайн - страница 16
Маги Стийвотър
— Не мисля, че тези хора нарочно бутат автоматите върху себе си — каза Джеймс.
— Има го заснето на видео — отвърна кръглоликият му спътник.
— Не, според мен вероятно отмъстителният ангел на автоматите бута машините върху хищните и алчни задници, които ги тресат, защото са глътнали парите им. — Джеймс направи движение сякаш бута нещо тежко, а после на лицето му се появи ужасено изражение и той наподоби звук като от силен трясък. — Научи си урока, баровецо. Следващия път просто приеми, че си загубил петдесет цента.
Кръглоликият:
— Само дето няма да има следващ път.
— Абсолютно си прав. Смъртта ще им попречи да действат съгласно научения урок. Задраскай това от сценария. Нека да приемем, че свързаните с автомати за закуски и други подобни блага трагедии не съдържат морална поука, а са просто форма на естествен подбор.
Събеседникът му се разсмя, после се взря в нещо встрани от Джеймс.
— Ей, пич, тук има едно момиче. И то те зяпа.
— Мислех, че край мен винаги има момичета, които ме гледат влюбено — каза Джеймс, но все пак се обърна назад; погледът му мина покрай мен и се спря в нещо или някого зад гърба ми. Жълтото вътре в него внезапно просветна още по-ярко, завъртя се и избухна в ярък огън, но той не беше предназначен за мен. Очите му не ме откриха; бяха се впили в едно бледо момиче. Черна коса, лице почти без никакъв цвят, като измито под изкуствената светлина на уличната лампа, пръстите й нервно подръпваха презрамките на раницата. Нещо в гласа на Джеймс липсваше, когато се обърна към кръглоликия си съученик:
— Ей, ще дойда след минута, става ли? Тя е от старото ми училище.
Момчето кимна разбиращо с глава и продължи пътя си, а Джеймс направи няколко крачки през кръговете светлина, хвърляни от лампите, до мястото, където стоеше момичето. Тънки лъчи оранжев блясък минаваха през нея — като неонови нишки карамел. Вероятно от нея щеше да стане прекрасен мой ученик, ако не ги предпочитах млади, красиви и от мъжки пол.
Джеймс звучеше много смело, забавен и силен едновременно, макар мислите му, които успявах да доловя, да бяха напълно хаотични.
— Ей, шматко, какво става?
Тя му се усмихна в отговор — изглеждаше направо дразнещо красива (по принцип не се интересувам от привлекателните членове на своя пол) — и направи странна, крива и унила гримаса. Отново дразнещо сладка.
— Каня се да се прибирам в стаята си. Този път реших да мина оттук, защото винаги, ъъъ… никога, защото никога не бях виждала фонтана осветен. А ми се искаше да го видя.
