Читать «Балада» онлайн - страница 130

— Не мога да стана човек — каза Ноала. Гласът й звучеше ожесточено, но не знаех дали от гняв или от отчаяние.

Съливан вдигна ръка, все едно се защитаваше.

— Не съм казал това. Но твоята природа по принцип е доста двойствена. Може би просто се колебаеш между двата свята. Джеймс.

Примигнах, осъзнавайки, че се обръщаше към мен.

— Какво?

— Пол вече ни каза, че чува Кернунос всяка вечер. Ти тактично замълча тогава, но имам някои подозрения по въпроса.

Оставих сандвича в чинията си.

— Наистина няма за какво да ме обвиняваш. Не съм сключвал никакви сделки, нито съм говорил с Кернунос, нито съм направил нещо, което би застрашило моя или нечий чужд живот.

— Спокойно, Джеймс. Просто си мисля, че ако също си го чувал или виждал, би могъл да дадеш някаква информация на новата си приятелка. Не знам много за него и същността му, но мисля, че той е запознат повече с проблема й. — Съливан хвърли поглед към минаващите край нас коли. — Елинор ми намекна за възможна връзка между Кернунос и сестрите леанан шии.

— Ами ако връзката между тях е като връзката между мен и този сандвич? — попитах аз. — Не ми харесва да пращам Ноала на среща с Господаря на мъртвите, дори ако тя може да загуби всичките си тъпи свръхестествени способности по една или друга причина. Няма да може просто да го срита в топките, ако нещата тръгнат на зле.

Съливан сви рамене.

— Това е най-доброто ми предложение. Какво друго ви остава? Казахте, че е шестнайсетият й рожден ден, нали? Е, от това, което знаем, след като изгори, тя ще се върне отново, както обикновено.

— Ако изгоря — каза Ноала. Погледът й беше забит в чинията й.

— Какво? — попитах аз.

— Може би не искам да изгарям — каза тя.

На масата настана мълчание. Съливан го наруши внимателно.

— Ноала. — За първи път я наричаше по име. — Видях сестра ти да изгаря, докато бях в царството на феите. Трябваше да го направи. Знам, че не искаш, ужасно е, че се налага, но в противен случай ще умреш.

Ноала продължаваше да стои със сведена глава.

— Може би ще бъде по-добре, отколкото да се върна отново, както правех преди. — Намачка салфетката си на топка и я постави на масата. — Мисля, че трябва да отида до тоалетната. — Усмивката, която ми отправи, беше доста изкуствена. — Има първи път за всичко, нали?

Стана от стола си и изчезна в заведението.

Съливан въздъхна и потърка челото си с ръка.

— Положението е сериозно, Джеймс. Сестра й никога не е била толкова близо до природата на хората, колкото Ноала. Тя не усещаше абсолютно нищо, когато изгаряше. Ноала… — Присви отново очи и цялото му тяло се напрегна. — Сега ще бъде все едно да изгориш жив човек.

Докоснах камъчето в джоба си и започнах да го въртя нервно между пръстите си. Опитах се да се фокусирам върху кръглата му форма, докато минавах с палеца си по него.

— Ти си добре, нали? Това се опитвам да ти кажа — продължи Съливан. — Тя не е като останалите. Ти все пак си оставаш идиот, че не си побягнал от нея като от адско изчадие, но тя наистина е различна.