Читать «Балада» онлайн - страница 12

Но момичето не помръдна въпреки тряскането на вратите и пуфтенето ми, така че заобиколих колата и застанах пред нея. Тя все още седеше неподвижно, с повдигнато към следобедното слънце лице и затворени очи, преструвайки се, че не ме забелязва.

Може би посещавахме заедно някои часове и се предполагаше да я разпозная. Ако беше ученичка, определено не спазваше характерния за тукашните момичета дрескод — носеше тясна риза в телесен цвят с щампи, наподобяващи изписани на ръка думи, и дънки тип „клош“, а под широките крачоли се показваха гигантски платформи с дървени подметки. И все пак най-забележителното нещо в нея беше косата й: къдрава, или по-скоро разрошена руса коса, дълга отпред, но подстригана късо и скосено отзад.

— Скъпа моя — казах възможно най-любезно и леко превзето, — задните ти части блокират пътя ми. Смяташ ли, че можеш да си седиш и да безделничиш на около метър по на юг, за да мога да се махна оттук?

Очите й се отвориха рязко.

Сякаш ме поляха внезапно и ледена вода. По всеки милиметър от кожата ми ме побиха тръпки и в главата ми зазвуча зловеща мелодия — нещо странно ще се случи. Събитията от изминалото лято нахлуха неканени в мислите ми.

Момичето — ако беше наистина такова — ми хвърли бърз поглед с пламтящите си сини очи, които изглеждаха още по-блестящи заради тъмните сенки под тях; имаше вид на безкрайно отегчена от живота.

— Чакам те от цяла вечност.

Когато проговори, уханието на дъха й ме обгърна като плътен облак — аромат на събуждащи се за живот горски цветя, току-що отшумял дъжд и дим от далечен горски огън. Чувство за наближаваща опасност ме прободе право в стомаха. Реших да рискувам с един въпрос:

— „Цяла вечност“ като „няколкостотин години“ или като „от началото на урока ми“?

— Не се ласкай — отвърна тя и се изправи, изтупвайки с ръка прахта от дупето си. С гигантските си платформи ставаше много висока, почти колкото мен, и можеше да ме погледне директно в очите. От толкова близо почти се задушавах от уханието й. — Само половин час де, но той ми се стори като няколко века. Хайде.

— Леле! Какво искаш?

— Закарай ме до училището.

Добре. Значи може и да я познавам. Отнякъде. Опитах се да си я представя как седи в класната стая, в който и да е от класовете, които посещавах, някъде в кампуса, но нямах успех. Представих си я как танцува на горска поляна около младеж, когото току-що е принесла в жертва на древен езически бог. Картината изглеждаше много по-добре.

— Ъъъ… До „Торнкинг-Аш“ ли?

Тя ми хвърли смразяващ поглед.

Погледнах към клош панталоните й.

— Просто не си спомням да съм срещал такова очарователно създание като теб сред съучениците си.

Момичето се усмихна при думата „създание“ и отвори вратата на колата.

— Зарежи глупостите. Хайде, тръгвай.

Загледах се в колата, след като тя седна отпред и затръшна вратата. Преди аз бях наглецът, който шокираше и изкарваше хората извън нерви. Момичето ми махна нетърпеливо през прозореца.